- Вземи го. В него има карта и инструкции. - Времето го притискаше. Трябваше да тръгва. - Ще се видим после.
Той положи за миг длан върху главата й - като благословия, освобождаване, тържествено посвещаване. Тя тръгна, без да възрази, затича се в едната посока, а той пое в противоположната.
Големите дизелови двигатели, задвижващи танковете, забоботиха гръмогласно в една странична уличка, а група никкейджин, водена от служител на Ошикора, прекоси пътя му, отправяйки се на изток.
- Валентина?
Едва успя да долови отговора ?. Филтрира страничните шумове и чу:
- Ако искаш да удържа моста, трябва да направиш нещо изключително.
- Значи ще го направя - отвърна той, а след това се обърна към ИИ и каза само една дума: - Сега.
За десетте минути, които му бяха необходими, за да премине през задръстените със спрени коли улици между точката му на тръгване и реката, изпълнението на плана, задействан от Петрович, беше стигнало до средата. Той пристигна на Странд късно, прекосявайки Пикадили и Трафалгар Скуеър.
Камерата не беше достатъчна, за да може да види от единия край на улицата какво става на другия край, затова използва сателитите за поглед към подстъпите към моста; той беше обвит в дим. Крайбрежната улица гореше -навсякъде се виждаха подпалени автомобили, а корпусите на сградите по бреговата линия бяха изравнени със земята.
Червените маркери на картата постепенно угасваха по един, по два, три, на шепи и на дузини. Там, където доскоро се виждаха плътни червени пластове, сега се забелязваха пролуки. Тънка синя линия очертаваше района и сините джобове показваха къде разположените по пок-ривите снайперисти засипват с куршуми движещите се по улиците Външни.
- Не мога да преценя. Разказвай.
[Ситуацията е критична.]
ИИ му показа поредица кадри от видеонаблюдението, разположено върху Съмърсет Хаус.
[Атакуващите хеликоптери бомбардираха Крайбрежната улица и сега кръжат над Фарингтън Роуд. Там ще спечелим, но ще изгубим Ланкастър Плейс. Външните ще завладеят моста.]
- Не, няма. - Петрович отново се затича, изтиквайки картините от сблъсъците встрани, за да може по-добре да се ориентира в лабиринта от улици.
[Не виждам логика в думите ти. Едно е да желаеш нещо, друго е да го направиш.]
- Поцелуй мою жопу. Това ще го направя. Къде са танковете?
[В Хай Холбърн.]
- Кингсуей, Чансъри Лейн и Холбърн Съркъс. Действай. Кажи на
хеликоптерите да убият колкото се може повече.
[Ще бъде твърде късно. Те са твърде много. Трябва да се изтеглим.]
- Длъжни сме да го направим.
[Тогава ще се провалим.]
Улицата беше преградена от барикада от автомобили и два автобуса, натрупани от един мобилен кран така, че да наподобяват гигантска игра на тетрис. Бяха пълни с народ - мъже и жени, които бяха твърдо решени да попречат на Външните да се изкатерят нагоре и да прехвърлят прег-радата. Мунициите им отдавна бяха свършили и те бяха въоръжени с пръчки и колове, тояги и бейзболни бухалки.
Зад тях нямаше резерви, никой, който да ги замени, ако паднат или грохнат, или побягнат.
- Тук трябваше да има повече хора. - Петрович измъкна трофейния си нож и се спря озадачено за миг. - Къде са подкрепленията?
[Не успяха да пристигнат навреме. Две хиляди души са се събрали в Ошикора Тауър, получават униформи и основно оборудване...]
- Да. Пиздец.
Той погледна към ситуацията от гледната точка на ИИ. Ланкастър Плейс щеше да падне под тежестта на огромния брой хора. Подстъпите към моста щяха да паднат. Всички защитници, които беше разположил толкова внимателно по Крайбрежна и Странд, щяха да бъдат отрязани. Танковете щяха да влязат в играта твърде късно, хеликоптерите нямаше да свършат достатъчно работа и също както се бе случило с хората на барикадата, скоро щяха да останат без муниции.
И така. Време беше да изиграе картата на Новия машинен джихад и нямаше представа как хората ще реагират на това. Предполагаше, че до час ще бъде изправен пред мащабен бунт; никкейджин сигурно щяха да се подчинят на заповедите на Соня, но служителите от милицията на ИВМ, които бяха станали свидетели на Дългата нощ, както и бойците от ЕОС, които в продължение на седмици бяха гледали отразяването й в репортажите на новинарските мрежи, нямаше да се примирят, в никакъв случай. Петрович щеше да спечели битката и да изгуби войната.
- Колко силно го желаеш? - попита той ИИ. - Готов ли си да рискуваш всичко? Самото си съществуване в замяна на тези крехки торби с месо?
[Ти каза, че ще ми намериш дом.]
- Ако Външните направят пробив, с тази мечта е свършено.
[А ако се разкрия още сега, какво ще спечеля?]
- Може би нищо. Може би всичко. От теб зависи. - Първият Външен се изкатери до върха на барикадата. Скоро успяха да го свалят, но почти веднага беше заменен от друг, последван от още един. Защитниците, които останаха живи, чуха триумфалния крясък над главите си и започнаха да изпълзяват от позициите си почти със скоростта на звука.
