Беше се строполил върху тесен балкон с изглед към кръстопътя; това всъщност не беше нищо повече от корниз с парапет. Краката му стърчаха между решетките и той бързо ги издърпа навътре, лежейки по корем, с лице към покрития с гуано цимент.
[Саша?]
- Боли ме сърцето, когато ме наричаш така. - Той наг-ласи камерата с окървавената си, покрита с мехури ръка.
[Нека е Петрович, тогава. Какво ще правим сега? Нямаме план за такава ситуация. ЕОС в Брюксел знаят, че съм овладял комуникациите им, а в Северна Америка вече се разпространява новината, че Джихадът се надига отново.]
- Изгубихме ли контрола над ЕОС?
[Да. Мога да преинсталирам заглушителя, но отсега нататък те просто ще игнорират всички заповеди. Частите на ИВМ се опитват да се изправят срещу превозните средства на Джихада.]
- Знаех си, че това може да се случи.
[НОРАД току-що преминаха в Дефкон трета степен. Белият дом обяви Извънредна защита.]
- Това няма нищо общо с тези разпиздяи колхозные! Никога не е било свързано с тях. - Петрович плесна с длан по стената, оставяйки отпечатък от собствената си кръв. - Соня.
Тя се обади веднага.
- Какво си направил? - изкрещя му от екрана.
- Все още се опитвам да спася Метрозоната. Кажи ми дали още ме подкрепяш. Соня прибра косата зад ушите си.
- Къде е Миямото?
- Следващия път, когато решиш да ми изпратиш телохранител, гледай да не е някой, който ще се опита да ме убие. Така, ние имахме уговорка - аз ще ти върна държавата, а ти ще ми заемеш половин милион никкейджин. Аз изпълних моята част. Какво става с твоята?
Тя настръхна.
- Умират със стотици.
- А двете хиляди, които държиш в кулата? Те какво правят? - Той я видя как се сепна. - Ако разполагах с тях, нямаше да се налага да разкривам съществуването на ИИ. Действията ти дадоха нежелани резултати - той ще изгуби достъпа до ресурсите, които са му необходими, за да функционира. Свали физическите печати на квантовия компютър и го включи. ИИ се нуждае от него.
Тя кимна пребледняла и той продължи:
- Аз поемам всичко, което е свързано с провеждането на тази война, защото ти ще си затънала до ушите в политика. Ще се свържеш директно с президентите на ЕС и САЩ. Ще им кажеш, че до една календарна година можеш да им предадеш една безопасна, стабилна, функционираща Метрозона. Ще им кажеш, че цената е те да разкарат свои жопы от очите ни. И накрая ще ги увериш, че ако дори си помислят да натиснат големия червен бутон, ще им съсипеш икономиките за следващите сто години. Разбра ли?
Соня прехапа долната си устна и Петрович зачака.
- Мислех си - рече тя, - че ще вземем северната Метрозона за нашите хора.
- Така и ще направим. Просто трябва да изтъргуваме следващите дванайсет месеца. Довери ми се. - Той накара образа, който тя виждаше на екрана, да се усмихне. - Някога да съм те подвеждал?
- Все още не - призна тя.
- Властта не ме интересува. Не искам да управлявам нищо. Но стига дребни пропуски. Трябва да поправя нанесените вреди и губя време, с което не разполагам. - Той прекъсна връзката. - Тук ли си още?
[Винаги.]
- Превземи сателитите, които ни трябват. Без тях сме изгубени, а те, така или иначе, ще се опитат да ги изключат. Взимай всичко, което ти се прииска. Без никаква деликатност. Соня ще предаде компютъра на Виртуална Япония изцяло за твоя употреба.
[И какъв ще е краят?]
- Това е нещо, което никой от нас не може да изчисли.
[ЕОС заповядаха да бъдат унищожени останалите мостове. Ще бъдем откъснати от всякакви допълнителни ресурси. Ще разчитаме само на себе си.]
- Винаги е било така.
Експлозивите избухнаха, централната част на моста Ватерло се издигна във въздуха и се сгромоляса на големи късове в черната вода. Бреговете бяха залети от големи вълни. Последваха един след друг Хънгърфорд, после Уестминстър, Ламбет, Воксхол.
Петрович гледаше как над сградите се издигат пушек и пара. Върху лещите на камерата му се наслои прах и той я свали, за да я одуха. Видя собственото си лице, не като в огледало, а такова, каквото го виждаха другите.
- Винаги е било така - повтори той.
[Какви са заповедите ти, водачо?]
- Ако частите на ЕОС и ИВМ искат да продължат да се бият с Външните, могат да се считат за наемници под мое командване. Ако не желаят, могат да предадат оръжията си на никкейджин и да се изтеглят. Ако изберат да се изправят срещу нас, ще ги оставя на милостта на Външните. Без никаква помощ от Джихада. А иначе, изтласкваме Външните назад, пречупваме волята им, изпращаме пехотата да разчисти останалите изолирани групи. Започни да работиш от центъра, квартал след квартал. Съсредоточи силите ни. Използвай танкова десантна тактика, за да доставиш бързо бойците ни на нужните места. - Той си пое дълбоко дъх. - Стига да можеш да се справиш с всичко това.
[По твоя команда.]
- Ха. - Петрович закачи камерата на мястото й и прецени на каква височина от улицата се намира. Един огромен, нисък и зелен танк, идващ от север, мачкаше асфалта на път към кръстовището.
