— Трябва да си по-внимателна — укори я Пит. — Ако вярваш на противни стари слухове и се разхождаш нагоре-надолу по плажа, забивайки инжекции в беззащитни мъже, можеш да си навлечеш куп неприятности.
Тя задържа погледа си върху него и размърда устни, сякаш се готвеше да отговори, но във фантастичните й сиви очи се появи израз на колебание.
— Не разбирам накъде биеш.
— Няма значение. — Пит се обърна с гръб към нея и се пресегна към телефона. — Ще оставя на полицията да разкрие играта ти. Нали затова им плащат честните като мен граждани.
— Ще бъде грешка. — Гласът й изведнъж стана твърд и студен. — Ще кажа, че си ме изнасилил и като видят тия белези по лицето ми, на кого мислиш, че ще повярват — на теб или на мен?
Пит вдигна слушалката и натисна няколко номерирани бутони.
— Не се и съмнявам, че ще повярват на теб, поне докато Ейдриън Хънтър не свидетелства в моя защита. Вероятно и тя ще има няколко синини. — Пит отново се обърна към телефона. Гласът от другата страна на линията се чу след петото „Ало?“ и затвори. Пит заговори на свободния сигнал: — Искам да съобщя за убийство…
Но само толкова успя да изрече. Самър скочи от леглото и издърпа слушалката от ръцете му.
— Моля те, ти не разбираш. — Гласът й беше нисък и отчаян.
— Това вече е върхът! — избухна Пит, хвана я за раменете и я стисна силно, гледайки я в зениците на широко отворените й очи, без да мига. — Сритваш мъж в топките, забиваш му игла в гърба, а после — ни лук яла, ни лук мирисала. Каква игра играеш, да те вземат дяволите?
Тя понечи да се отскубне, но почти веднага се отпусна.
— Гангстер такъв! — изсъска тя злобно.
Старомодният израз изненада Пит. Той бавно отпусна хватката си и отстъпи назад.
— Да, аз съм един от наемните убийци на големия Ал Капоне, току-що слязъл от кораба от Чикаго.
— Де да можех… — Тя млъкна, кръстоса ръце пред гърдите си и започна да разтрива натъртените си рамене. — Ти си злодей.
Пит не изпита омраза, само известно угризение, като видя червените следи от пръстите си върху плътта й.
След известно мълчание тя заговори отново:
— Ще ти кажа това, което искаш да знаеш. — Независимо от едва доловимата промяна в тона на гласа й, очите й останаха студени. — Но преди това, би ли ме завел до банята… Струва ми се, че… че ще повърна.
Пит я хвана през кръста и усети как мускулите на тялото й се стягат. Изведнъж тя опря единия си крак в таблата на леглото и с цялата сила на нежното си тяло заби рамо в корема на Пит. Той загуби равновесие, спъна се заднешком в стола и падна на пода, повличайки със себе си нощната лампа до леглото. В същия миг Самър скочи, отвори плъзгащата се врата на балкона и изчезна от поглед.
Пит не направи усилие да стане — напротив, отпусна се назад и се настани удобно на пода. Минаха десет секунди. Вече не можеше да се сдържа и избухна в силен смях.
— Следващия път, когато искаш да избягаш от апартамент на мъж, намиращ се на десетия етаж, си носи парашут.
Тя бавно влезе обратно в стаята, хубавото й лице бе почервеняло от ярост.
— Има една много злобна дума за такъв като тебе.
— О, аз поне знам повече от десет — усмихна й се той мило.
Тя тръгна към най-отдалечения край на стаята, увеличавайки разстоянието между тях, отпусна се на един стол и се вторачи в Пит.
— Какво ще последва, ако отговоря на въпросите ти?
— Нищо. Когато ми разкажеш история, от която няма да ми се повдигне, ще бъдеш свободна да си вървиш.
— Не ти вярвам.
— Мила моя, аз не съм бостънският удушвач или Джак изнасилвача и те уверявам, че нямам навика да похищавам невинни девойки на плажа Уайкики.
— Моля те, повярвай ми, нямах намерение да ти сторя зло. Аз работя за моето правителство така, както ти — за твоето. Наредиха ми да получа информация от теб. Съдържанието на спринцовката е най-обикновен разтвор от скополамин.
— Скополамин?
— Да. Твоята репутация по отношение на жените те направи основният заподозрян.
— Не те разбирам.
— Военноморските сили на САЩ, или поне разузнавателната им секция, имат причина да вярват, че един от любовниците на госпожица Хънтър се е опитвал да се сдобие с поверителна информация, свързана с дейността на спасителните кораби на баща й. На мен ми бе наредено да проуча доколко си обвързан с дъщеря му. Това е всичко.
Не, не беше. Пит изобщо не се съмняваше, че тя лъже. Знаеше също и че се опитва да печели време. Единствената поверителна информация, с която разполагаше Ейдриън Хънтър, беше как издигащите се до бъдещи адмирали мъже щяха да се вместят в личната й любовна схема.
Когато Пит стана от пода и се приближи до нея, тя видя животинския блясък в очите му и видимо се напрегна. Объркан и гневен, Пит се улови, че изпитва до голяма степен съжаление към младата жена. Той огледа червения кичур коса, паднал над едното й око, и дългите, тънки ръце, отпуснати в скута й.
