— Кабинетните адмирали, които днес мислят чрез компютрите, не са убедени, че съобщението, което си намерил, е истинско. Поне докато не анализират почерка.
Пит въздъхна.
— Значи подозират, че някой тъпанар е хвърлил капсулата ей тъй, на шега?
— Нещо такова.
Пит потисна смеха си.
— Е, това поне обяснява прехвърлянето ми. Хънтър иска да ме държи под око.
— Направил си грешката да прочетеш съобщението. Това само по себе си те изважда от редиците на случайните странични наблюдатели и те класифицира като строго секретен „материал“. Освен това Сто и първи отряд иска да вземе под наем нашия нов хеликоптер FXH за далечни полети. Никой от военноморските пилоти не е изпитвал такъв. А ти си. И ако някоя неприятелска държава си науми да направи опит да открие местоположението и извади най-новата и най-усъвършенствана ядрена подводница на Чичо Сам преди нас — а в международни води това ще се счита за „който преварил, той сварил“ — ти се явяваш неподвижна примамка за техните тайни агенти да те отвлекат, за да узнаят къде точно е потънала „Старбък“.
— Приятно е да си известен и обичан — подметна Пит. — Но забравяте нещо: аз не съм единственият, който знае къде е вечното жилище на „Старбък“.
— Да, но до теб може да се стигне най-лесно. Хънтър и персоналът му са се затворили безопасно в Пърл Харбър и работят на смени, за да подредят мозайката. — Адмиралът замълча, пъхна дебела пура в устата си, запали я и замечтан изпусна облак дим. — Ако те познават така, както аз, момчето ми, вражеските агенти няма да използват мускули срещу теб. Те просто ще пратят някоя прелъстителна Мата Хари в най-близкия бар и ще те оставят да я свалиш.
Сандекър забеляза внезапния израз на болка по лицето на Пит, но продължи:
— Трябва да добавя за твоя информация, че Сто и първи аварийно-спасителен отряд извършва едни от най-добрите тайни подводни спасителни операции в света.
— Тайни?
— Да се говори с теб е като да се катериш по стръмна скала — каза Сандекър със снизхождение. — Адмирал Хънтър и хората му са извадили английски бомбардировач от водата само на десет мили от кубинския бряг под носа на Кастро. После извадиха „Ню Сенчъри“ в либийски води, „Саутунд“ в Черно море, „Тари Мару“ в обсега на крайбрежни светлини на Китай. Във всеки от случаите корабите са били извадени от Сто и първи отряд, преди съответните държави, в чиито води са потънали корабите, да са разбрали за това. Не подценявай Хънтър и екипа му от майстори на подводния скрап. Те нямат равни на себе си.
— Защо е нужна цялата тази потайност около „Старбък“?
— Първо, последното местонахождение, дадено от Дюпри, е невярно. Единственият начин, по който „Старбък“ може да се намира там, където се посочва в съобщението, е тя да е летяла до това място — постижение, което морските архитекти още не са извършили. Във всеки случай не и когато става дума за десет хиляди тона стомана.
Пит се вгледа в Сандекър.
— Подводницата трябва да е там. Днешните подводни детекторни системи са много по-усъвършенствани. Не е възможно „Старбък“ да остане безследно изчезнала или пък издирване с голям обхват да не открие нещо от нея.
Сандекър вдигна празната си чаша и я огледа.
— Докато има морета, кораби и хора, ще има и странни неразгадани загадки. „Старбък“ е само една от тях.
Пит стоеше под душа и чувстваше как горещата вода отваря порите му. Накрая се обля с обилна струя студена вода, спря крана, подсуши се с кърпа и започна бавно и спокойно да бръсне наболата си от предишната вечер брада. Нямаше никакво намерение да се яви навреме в щабквартирата на Хънтър. Не бива да разглезвам стария негодник още от първия си работен ден, помисли си той и се захили в огледалото.
Реши да си сложи бял костюм с розова риза. Докато правеше сложен възел на вратовръзката си, му мина през ума, че няма да е лошо да вземе със себе си и някакво средство за самозащита. Самър се беше провалила, но въпреки това Пит започна да съзнава, че шансовете му да достигне преклонна възраст намаляват с всеки изминал час. Не му се искаше да влиза в ръкопашен бой с високообучен професионален разузнавач.
Маузерът, модел 712, без колебание можеше да бъде описан като кръвожадно огнестрелно оръжие. Считаше се за уникално лично стрелково оръжие, тъй като беше пригоден да стреля както патрон по патрон, така и на автоматичен режим — като картечница. Беше съвършено оръжие за всяване на ужас във всеки нещастник, който се озовеше безпомощен пред цевта му.
Пит нехайно хвърли пистолета върху леглото и отново отвори куфара, откъдето извади презраменен кобур. Тесният край имаше метална релса, която се плъзгаше върху жлеб в дълга като дръжка на метла ръкохватка, и превръщаше пистолета в карабина за цели на далечно разстояние; освен това тя служеше и за ръкохватка, когато се стреляше на пълен автоматичен режим. След като пъхна пистолета в кобура заедно с петдесетзарядния пълнител, Пит уви грозната смъртоносна машина в плажна кърпа.
