Преди да се прибере на яхтата, Крийл се отби на строителната площадка, където всеки момент щеше да започне изливането на основите. Дълбоката дупка скоро щеше да бъде запълнена от хиляди тонове бетон, а когато сградата бъдеше завършена, тя щеше да осигури дом за стотици сирачета, вероятно за десетки години.
Но наливането на основите щеше да започне само след изричната заповед на Крийл. Засега това се отлагаше, тъй като той чакаше една много специална благословия. Подарък, който завинаги щеше да остане тук.
Качи се в катера и потегли към „Шайло“.
Там щеше да започне да брои минутите, които деляха Кейти Джеймс от смъртта.
Разбира се, това нямаше да промени нещата. Но поне за момента щеше да бъде достатъчно.
Франк и Ройс се втурнаха в стаята на Кейти, зорко охранявана от двама агенти ветерани на ФБР.
— Току-що получихме още една бомбена заплаха! — задъхано съобщи Франк. — Вероятно са открили това място. Хайде, тръгвай! Долу ни чака кола!
Спуснаха се по стълбите и Ройс натика Кейти в паркирания пред входа джип.
— Трети път подред, мътните да ги вземат! — подвикна към Франк той. — Не е ли по-добре да я изведем от страната?
— Мисля по въпроса.
— Къде да я откарам този път?
— Локация номер четири. След двайсет минути ще се срещнем там.
Ройс с въздишка поклати глава и седна до Кейти.
— Пак сме на път — промърмори той. — Съжалявам, Кейти.
Шофьорът натисна газта, а едрият мъжага до него се обърна да я погледне. В ръката му имаше голям пистолет.
— Радвам се, че ще ни правите компания, мис Джеймс ухили се Сизър.
Кейти стреснато го погледна, после нещо я убоде в ръката и тя механично сведе очи към спринцовката, която стърчеше от нея. Последното нещо, което видя, беше Ройс, който натискаше буталото. Тялото й бавно се свлече на седалката.
Ройс извади иглата и кимна.
— Бръмбари? — попита Сизър.
Агентът на МИ5 ловко претърси Кейти за проследяващи устройства и поклати глава.
Сизър му подаде миниатюрен трион, задействан от батерии, с чиято помощ Ройс разряза гипса около ръката на Кейти. Ройс внимателно я огледа и отново поклати глава.
Колата намали ход и спря. Агентът хвърли гипса в контейнера за смет и се качи обратно.
— Ще си направят една хубава разходка в случай, че в гипса е имало нещо — промърмори той. — А сега стъпвай на газта!
Шофьорът се подчини. Голямата кола се понесе напред, зави зад ъгъла и изчезна.
Осем часа по-късно частният самолет се приземи на отдалечено летище в Италия. До него спря пикап. Неколцина мъже свалиха сандъка от багажното, натовариха го в каросерията и скочиха в кабината на пикапа. Час по-късно стигнаха до брега. Водите на Средиземно море блестяха под лъчите на залязващото слънце. Сандъкът беше прехвърлен на катера, след което Сизър и Ройс потеглиха към „Шайло“ заедно с хората си.
Екипажът беше освободен за вечерта. На борда беше останал единствено капитанът, изолиран на мостика. Беше му обяснено, че се очакват специални гости, и това му беше напълно достатъчно.
Николас Крийл седеше в библиотеката, заобиколен от първите издания на стари книги. За разлика от повечето колекционери, той не само ги събираше, но и ги четеше. Вратата се отвори и мъжете внесоха сандъка. Но той не се усмихна. Имаше чувството, че никога вече няма да се усмихва.
— Добра работа — обърна се той към Ройс. — Никога не съм се съмнявал, че вашето сътрудничество ще ми се отплати.
— За мен беше удоволствие, мистър Крийл. МИ5 така и не оцени моя потенциал, нито пък ми плащаше както трябва.
Крийл кимна и отправи поглед към Сизър.
— Защо не поканим блестящата мис Джеймс да се присъедини към нас?
Едрият мъж отвори капака и измъкна Кейти навън. Тя току-що беше започнала да идва в съзнание. Положиха я на масата и зачакаха. Няколко секунди по-късно тя се надигна и бавно се огледа.
— Добре дошла, Кейти — любезно поздрави Крийл. — Нали мога да ви наричам Кейти? Никога не сме се срещали, но аз имам чувството, че сме стари познати.
Кейти слезе от масата и се тръшна на близкия стол. Разтърка слепоочията си, докосна ръката си и се намръщи.
— Къде ми е гипсът, по дяволите?
— Решихме, че е най-добре да го свалим — отговори Ройс. — В подобни неща понякога могат да се скрият миниатюрни джипиес устройства.
— Прекрасно знаеш, че беше най-обикновен гипс, идиот такъв! — изсъска тя и внимателно огледа все още пресния белег върху кожата си.
— Щом казваш.
Кейти насочи вниманието си към Крийл.
— Аз обаче ви познавам. Вие сте Николас Крийл. Всеки професионален журналист знае кой сте.
— Поласкан съм. Ще си позволя да отбележа, че изобщо не изглеждате изненадана.
— Когато човек се замисли върху някои неща, списъкът със заподозрените бързо се стеснява. — Очите й за миг се спряха върху лицето на Ройс. — Но за предателството на този не се досетих.
