Цялата истина полностью

— Разбира се — най-после се усмихна Крийл. — Но човек винаги трябва да има в резерв по някой предпазен клапан. И вътрешен източник. Присъстващият тук мистър Ройс споделя напълно моите възгледи за устройството на света. Възгледи, които вие най-брутално унищожихте. Честно казано, не съм в състояние да изчисля колко струват на света щетите, които му нанесохте.

— Какви щети? Нима предотвратяването на войната между Русия и Китай може да се нарече щета?!

— Война никога нямаше да има, идиотка такава! — изрева извън себе си Крийл. — Студената война беше най-безопасният период в историята на човечеството! Моят план щеше да освободи света! — Уловил смаяния поглед на Кейти, той с достойнство добави: — Да, аз бях освободител! Но благодарение на теб ние завинаги ще бъдем управлявани от диваци, които не ценят човешкия живот. Диваци, които нарушават равновесието и не дават шанс на дипломацията. Светът никога не е бил по-близо до тотално самоунищожение, и то благодарение на теб, Кейти Джеймс! — Произнесе името й с такава погнуса, сякаш никога през живота си не беше изричал по-отвратителни думи.

— Разбирам гнева ви — хладно кимна Кейти. — Но според мен истинската причина за него е загубата на купищата долари, които държавите по света бяха готови да похарчат за въоръжение.

— Мога да те уверя, че имам достатъчно пари. Но Тиъдър Рузвелт беше безкрайно прав: „Говори тихо, но носи голяма тояга.“ Най-великите президенти на Америка прекрасно знаеха, че военната мощ лежи в основата на всичко. На всичко!

— Войната е нещо страхотно, а?

— Нямаш право да се оплакваш, защото си изградила цялата си кариера върху нея! Славата винаги е за победителя!

— Не съм градила кариерата си по собствен избор. А моите репортажи винаги са показвали ужасите на войната. Никога не съм виждала нищо велико в нея.

— Значи не си търсила както трябва. Политическата история се гради именно върху военните конфликти.

— Спомням си една мисъл на прочут генерал — поклати глава Кейти. — Добре, че войната е толкова ужасна, иначе хората със сигурност щяха да я обикнат.

— Главнокомандващият войските на Конфедерацията генерал Робърт Лий — кимна Крийл. — Изрекъл го е в навечерието на битката при Фредериксбърг. Но историята доказа, че той е на страната на губещите. Аз се занимавам единствено с победителите.

— Служили ли сте някога в армията, мистър Крийл? — Стреляли ли са по вас, вие отвръщали ли сте на огъня? — Крийл не отговори. — Е, по мен са стреляли. Мога да ви уверя, че сред същинските участници в битката няма победители и победени. Има само оцелели.

Приведе се напред и попита:

— Мога ли да ви кажа нещо лично?

— Всеки осъден има право на последна дума.

— Върви на майната си!

— Страхотно, мис Джеймс! Виждам, че наистина умееш да боравиш с думите.

Вратата се отвори и на прага се появи един от хората му.

— Имате посетителка, мистър Крийл — съобщи той, пристъпи напред и зашепна на ухото на господаря си.

Крийл го изслуша и рязко вдигна глава.

— Веднага я разкарайте от яхтата! — заповяда той.

— Тя спомена за някакви компютърни файлове, на които попаднала в офиса ви, сър — добави с разтревожен глас човекът.

Очите на Крийл леко се разшириха.

— Ясно. Добре. Идвам веднага.

Съпругата на Крийл го чакаше в коридора. Беше облечена с къса пола, на краката си имаше чехли с високи токчета. Двама от хората му стояха от двете й страни.

— Каква приятна изненада, скъпа! — възкликна Крийл.

Тя му отговори с оглушителна плесница. Мъжете до нея бързо извиха ръцете й.

— Нима си въобразяваш, че можеш да ме изхвърлиш край пътя като някакъв ненужен боклук? — изкрещя извън себе си тя. — След всичко, което направих за теб? И на теб? Отвратителен мръсник! Аз съм мисис Николас Крийл и ще си остана такава!

— Разбирам, че си разстроена — промърмори той. — Но и най-хубавите неща имат край. Мисля, че компенсацията ти след развода ще бъде достатъчно щедра.

— Не можеш да се разведеш с мен, защото знам много неща! — обяви тържествуващо тя, после, без да обръща внимание на стоманения му поглед, забързано добави: — Ти несъмнено ме мислиш за тъпачка, но ако си спомняш, веднъж ти споменах, че много харесвам офиса ти. Е, причината не е тази, за която си мислиш. Отдавна съм се убедила, че не е зле човек да има резервни амуниции, особено когато живее сред хора с мания за величие. Ето защо обърнах внимание на компютъра ти. Знаеш ли какво ще ти кажа, Ник? Би трябвало да смениш паролата си за достъп след развода с последната ти жена. Може би си забравил да го направиш, а може би просто не си обърнал внимание. Но благодарение на нейното име аз влязох в компютъра и там открих много интересни неща. Ти си доста лошо момче, Ник.

— Това наистина променя нещата — любезно се усмихна Крийл. — Ела, ще отидем на друго място, където можем да си поговорим на спокойствие. — Обърна се към хората си и заповяда: — Отпратете катера. Тя няма да се нуждае от него, защото остава на борда.

Мис Секси се освободи от хватката на горилите и последва съпруга си.