Цялата истина полностью

— Не обиждай интелигентността ми с приказки за изпаднал багаж. А хората, които работят на бюро, не посещават замъци, които дори не си правят труда да разгледат. Нито пък пътуват с ферибот между Ирландия и Шотландия. Срещи ли имаше?

Шоу сериозно се стресна от тези думи.

— Следила си ме?

— Разбира се. Аз планирам да се омъжа за теб. Мразя дори мисълта, че мога да те следя, а още повече да го направя!

Гласът й потрепна, превръщайки се в сподавено ридание.

Изведнъж му се прииска да я вземе в прегръдките си и да й каже, че всичко ще бъде наред. Но вече я беше лъгал достатъчно.

— Все още имаш време да се откажеш, Ана — глухо промълви той. — Каза „да“, но можеш да кажеш и „не“. Бих те разбрал.

— Не искам да разбираш! — извика тя. — Предпочитам да не ме разбереш! Аз не бих те разбрала, ако ме напуснеш!

— Обичам те. Затова ще направя всичко, за да се получи. Обещавам ти!

Стори му се, че чува ново ридание. Чувството за вина заплашваше да го задуши.

— Но няма да ми кажеш как точно ще го направиш, нали? — попита след кратка пауза Ана.

— Не мога — въздъхна той.

— Къде отиваш след Шотландия?

— В Хайделберг.

— Родителите ми живеят на един час път оттам. В малко селце на име Дурлах, близо до Карлсруе. Притежават единствената книжарница в селото. Иди да се запознаеш с тях. Казват се Волфганг и Наташа. Мили и добри хора. Отдавна искам да те представя, но ти все си зает.

Невинаги съм зает, помисли си Шоу. Просто ме е страх.

— Искаш да се запозная с тях, без да присъстваш? — попита на глас той.

— Да. Поискай ръката ми от татко. Ако се съгласи, ще се оженим. Разбира се, ако все още го желаеш.

Той остана смаян от молбата й.

— Ана, аз…

— Иди, ако мислиш, че си струва — прекъсна го тя. — Ще ги предупредя за посещението ти. Ако не отидеш, това също ще е отговор.

Връзката прекъсна. Шоу бавно остави телефона и сведе поглед към бележника, който беше запълнил с името й. Ана Фишер, Ана Фишер, Ана Фишер… Върхът на писалката беше оставил дълбоки следи върху тънката хартия. Скъса листа, излезе от хотела и тръгна покрай затворените магазини на Принсес Стрийт. Два часа по-късо все още бродеше из древната столица на Шотландия. Слънцето изгря. Полегатите му лъчи осветиха старите каменни мостове, в сянката на които сякаш се криеха всичките му кошмари. Днес те бяха необичайно много.

Разбира се, че ще посети родителите й в книжарницата на Дурлах. И ще поиска ръката на дъщеря им.

Да, ще го направи. Стига да е жив.

— Къде е мама? — прошепна в здрача той.

Обърна се и тръгна обратно към хотел „Балморал“. Трябваше да се подготви. Часовете, които предстояха, може би щяха да са последните от земния му път.

Небостъргачът недалеч от летище „Дълес“ беше почти тъмен. Той беше собственост на една-единствена компания — „Пендър и сътрудници“, която беше платила осемцифрена сума в брой, за да се сдобие с офис сграда в центъра на най-скъпото парче земя в цялата страна. Въпреки „сътрудниците“ в наименованието на фирмата тя се управляваше еднолично от нейния основател Ричард Пендър — мъж с изсечените черти, равните зъби и безупречната прическа на евангелист, изнасящ проповеди по телевизията. С меки като коприна маниери на адвокат по наказателни дела в зенита на славата си. Беше от хората, които се усмихват дори когато нанасят смъртоносен удар.

Мотото му беше просто: Защо да си губим времето в търсене на истината, когато е по-лесно да я измислим?

Пендър работеше в областта на т.нар. „перцептивен мениджмънт“, или пием. Фирмите в този бранш получаваха поръчки за установяване на истината или неистината на явления и събития по целия свят. Голяма част от утвърдените лобистки компании смятаха себе си за пием фирми, но всъщност не бяха такива. На пазара имаше много малко пием играчи, а „Пендър и сътрудници“ беше една от най-добрите в света.

Дик Пендър беше в състояние да погребе всяка тайна въпреки опитите на пресата да се добере до нея. Същевременно при определени обстоятелства той можеше да подпали или разгаря войни, базиращи се на някаква истина. А когато хората се опитваха да я открият, той маскираше причините под стряскащо количество факти, цифри и фалшификации, правейки ги абсолютно недостъпни. Но най-много го биваше да фабрикува истината.

За тези свои способности той получаваше огромни суми пари както от държавни, така и от частни източници по целия свят. За клиентите му създаването на истината беше от огромно значение, тъй като реалната истина е твърде непредвидима. Изфабрикуваната истина обаче подлежи на контрол. От което следва, че разликата между реалната и изфабрикуваната истина е точно толкова голяма, колкото разликата между обикновената и атомната бомба.