Цялата истина полностью

— Според мен това не е истинската причина.

— На психолог ли ми се правите?

— Никога не сте имали близък човек, нали? Някой, когото истински сте обичали или той е обичал вас…

— Тези неща не са за мен!

— Предполагам, че само вие можете да си отговорите на този въпрос. Лека нощ, мистър Уелс.

Ана затвори вратата и вдигна длан пред устата си, за да сподави риданието.

Телефонът иззвъня. Тя дълго се колеба, преди да вдигне.

— Ана Фишер, моля — прозвуча непознат женски глас.

— На телефона — отвърна тя, после колебливо попита: — Кой се обажда?

— Познавате ли човек на име Шоу?

Тя се вцепени.

— Защо питате?

— Едър мъж с тъмни коси и сини очи, нали?

В гърлото й се появи огромна буца.

Моля те, Господи, не позволявай това да се случи! Би било ужасна несправедливост!

— Да, познавам го — прошепна в слушалката тя.

— В такъв случай трябва да поговорим.

— Той добре ли е? — почти беззвучно попита Ана.

— Когато го оставих, беше добре. Но то не означава, че и сега е в същото състояние.

— Какво означава това? Коя сте вие?

— Казвам се Кейти Джеймс. Мисля, че Шоу се намира в сериозна опасност.

Седяха една срещу друга в кафе на Виктория Стрийт Следобедът беше студен и мрачен, пръскаше ситен дъжд. Един обикновен ден, познат до втръсване на лондончани.

Кейти Джеймс механично разбъркваше кафето си, а Ана Фишер гледаше парада от чадъри, който се точеше покрай витрината. По бузата й се плъзгаше самотна сълза, а Кейти се правеше, че не я забелязва.

— Разказахте ми какво се е случило в Единбург, но не разбрах как стигнахте до мен — промълви Ана.

— Преди няколко години в Хага вие изнесохте доклад на тема как да запазим гражданските права в условията на война с тероризма. Аз бях изпратена да напиша материал за вестника си. По онова време бях командирована в Близкия изток, а темата на доклада ви беше пряко свързана с тази част на света. В Единбург открих една касова бележка, от която разбрах, че Шоу си е купил ваша книга. Спомних си, че я споменахте на онази лекция и именно тя стана причина за оживените дискусии.

— Жалко, че никой не се вслуша в тях.

— Напротив, мис Фишер, много хора се вслушаха.

— Наричайте ме Ана, моля ви — промълви Ана и вдигна очи от почти недокоснатата храна в чинията си. — Предвид това, което ми разказахте за човека, с когото съм сгодена, отдавна би трябвало да се обръщаме една към друга с малките си имена…

— А вие нямахте представа, така ли?

— Имах някакви съмнения, разбира се. И доста подозрения.

— Но не ги споделихте с него?

— Напротив. Направих го, след като поиска да се ожени за мен… — Гласът й издайнически потрепна, а хълцането й накара няколко клиенти на заведението да се обърнат.

— Искате ли да отидем на по-спокойно място? — шепнешком попита Кейти.

Ана избърса сълзите си и стана.

— В офиса ми. Той е съвсем наблизо.

Няколко минути по-късно репортерката седеше в отрупания с книги кабинет в централата на Финикс Груп. Една секретарка им донесе горещ чай и бързо се оттегли. Кейти се огледа с видим интерес.

— С какво се занимавате? — попита тя, опитвайки се да разчупи леда.

— Мислим — отвърна Ана. — Мислим за жизненоважните проблеми на света, върху които повечето хора нямат време, опит или желание да се задълбочават. После пишем бели книги, издаваме заключенията си в тиражи от по сто бройки и изнасяме лекции в полупразни зали. Но светът продължава да живее както преди, без дори да ни забелязва.

— Наистина ли е толкова зле?

— Да — кимна Ана, отпи глътка чай и направи опит да зададе въпроса си спокойно: — Преди малко споменахте, че Шоу е ранен.

— Изобщо не изглеждаше разтревожен. Каза, че куршумът не е влязъл или нещо подобно. Но те стреляха по него. Неговите хора, добрите…

— Може би го е казал само за ваше успокоение! — остро рече Ана.

Изненадана, Кейти замълча за момент.

— В крайна сметка имах само неговата дума — промълви тя. — Нямаше как да им поискам документите, за да разбера кой какъв е.

Ана стана и започна да крачи напред-назад, вземайки завоите под прав ъгъл.

— Напълно възможно е Шоу да не е човекът, за когото съм го вземала — каза сякаш на себе си тя.

— Той ми спаси живота, Ана. А после ме пусна да си вървя.

Изгубила последната капчица кураж, Ана се сви на стола, скри лице в дланите си и заплака.

Кейти стана и съчувствено я докосна по рамото.

— Има и друго, нали? — попита тя.

Ана си пое дъх, избърса сълзите си с книжна салфетка и вдигна глава.

— Помолих Шоу да посети родителите ми в Германия и да поиска ръката ми от татко… Знам, че е глупаво, но… — Лицето й поруменя.

— Искала си да провериш дали е сериозен, нали? — заряза официалния тон Кейти. Изчака я да кимне и добави: — И какво стана?

— Татко с готовност дал съгласието си.

— Какъв е проблемът тогава?

— След като Шоу си тръгнал, при тях се появил един човек и им разказал някои неща за него. Много обезпокоителни неща. А вечерта, в която ми се обади ти, друг човек посети мен. От някаква международна агенция, за която не съм чувала. Съобщи ми, че Шоу работел за тях.

— Значи е свестен! — възкликна Кейти.