Цялата истина полностью

— Този човек каза, че той бил принуден да работи за тях — поклати глава Ана.

— Принуден? Защо?

— За да не влезе в затвора за тежки престъпления. Шоу стрелял срещу самия него и за малко не го убил.

— Защо тогава не са го вкарали в затвора? Защо са му предложили сделка?

— Същото попитах и аз. А този човек, представи се като Франк Уелс, отговори, че Шоу бил много добър за техните цели — изключително смел и с железни нерви. Бил в състояние да се измъква от опасни ситуации като никой ДРУГ.

— Вярно е, защото го видях с очите си — кимна Кейти. — Но все пак работи за добрите, нали?

— Уелс каза, че убива хора.

— За да не бъде убит.

— Защо го защитаваш толкова много? — рязко попита Ана. — Ти изобщо не го познаваш! Сама каза, че си го видяла за пръв път!

— Вярно, но ми беше достатъчно. В такива ситуации научаваш много неща за другия. Няма начин да сбъркаш. Той ми спаси живота и ме пусна да си вървя, Ана! Задължена съм му, но в случая това няма никакво значение. Важното е какво мислиш ти.

— Аз си мислех, че го познавам — промълви Ана. — А баща ми се е отказал от съгласието си.

— Ти си голямо момиче, можеш да се омъжиш и без съгласието на баща си.

— А ти би ли се омъжила за някого при подобни обстоятелства?

— Бих разговаряла с него, преди да взема решение.

— Страх ме е — прошепна Ана.

— Ако е имал намерение да те нарани, отдавна е щял да го направи, Ана — поклати глава Кейти.

— Не се страхувам, че ще ме нарани физически. Но какво ще стане, ако онзи човек излезе прав? И Шоу ми признае, че е извършил всичките тези престъпления? Не бих могла да живея с тях. Не искам да знам!

— Все пак трябва да чуеш и неговата версия. Иначе няма да бъде честно.

— Той вече ме излъга, уверявайки ме, че работи на бюро. Ти самата си доказателство, че не е така. Увери ме, че се оттегля. Но онзи тип Франк Уелс заяви, че това е изключено. Напусне ли — отива в затвора.

— Нямам всички отговори, Ана — въздъхна Кейти. — Но имам едно предложение. Поговори с Шоу. В момента той има нужда от теб. Неговите хора се опитаха да го убият. Това вероятно е било тяхното предупреждение. Но ти трябва да говориш с него.

Ана направи върховни усилия да се овладее.

— Искам да ти благодаря за всичко, което направи за мен — промълви тя.

— Няма защо — хладно я изгледа Кейти. — Няма да говориш с него, нали?

— Моля те, не се меси.

Вратата се отвори и някакъв мъж надникна през процепа.

— Ана, Бил иска да поговори с теб — обяви той.

— Веднага се връщам — обърна се към Кейти тя и бързо излезе.

— Май няма какво повече да си кажем, нали? — Кейти започна да облича шлифера си. После очите й се спряха на някакви документи, пръснати върху бюрото. Любопитството й надделя.

„Червената заплаха“, пишеше на разпечатката най-отгоре. Останалите документи също бяха свързани с топ новината, която обикаляше света. Сред тях се виждаха множество бележки, изписани на ръка. Имена, дати, места, уеб сайтове. Кейти ги обхвана с един-единствен поглед, разчитайки на изключително силната си памет. Възнамеряваше да си ги запише в момента, в който напуснеше сградата. Още не знаеше защо, но това просто беше по-силно от нея.

После очите й се спряха на нещо друго. Пристъпи към бюрото и вдигна снимката. Шоу и Ана, прегърнати на фона на Триумфалната арка. Изглеждаха силно влюбени.

— Ако не можете да се влюбите в Париж, значи няма смисъл да сте заедно — прошепна Кейти.

Ана отново се появи.

— Анализираш „Червената заплаха“, а? — директно попита Кейти и посочи отрупаното писалище.

— От любопитство, като всеки друг — сви рамене Ана, после видя снимката в ръцете й и чертите й се изопнаха. — Веднага я върни на мястото й!

Но Кейти направи крачка напред и пъхна фотографията в ръце й.

— Такава любов не се преживява два пъти — прошепна тя. — А повечето хора изобщо не я познават. Казвам ти го от личен опит. — Подаде й една визитка и добави: — Ако искаш пак да си поговорим, ще бъда на този адрес в Лондон.

Ана остана да гледа след нея, притиснала снимката до гърдите си.

Настанил се сред чакащите пътници на „Бритиш Еъруейс“ на франкфуртското летище, Шоу следеше новините, които вървяха по няколко големи монитора, пръснати из залата. На един от тях редица възмутени американски сенатори използваха височайшата трибуна на своя парламент, за да сипят огън и жулел срещу Русия, обявявайки я в завръщане към тоталитаризъм, който съперничи дори на безмилостната машина, създадена от бащицата Сталин.

На друг монитор Би Би Си предаваше на живо от британския парламент, който демонстрираше същото отношение към бившия Съветски съюз. На трети размахваше пръст канцлерът на Германия — уравновесена жена, която призоваваше към въздържане от прибързани заключения, но същевременно даваше да се разбере, че руснаците трябва да са срамуват от себе си. Подобна беше позицията и на френския президент, която обаче беше доста по-сдържана от тази на колегите му.