— Разбирам защо си я сложил тук. Още има вода в каната на умивалника ми. — Докато говореше, се върна и я донесе с чашата си. Вдигна чашата и заговори: — Трябва да слезеш и да кажеш на Тавия, че не се чувствам добре и имам нужда от поднос с храна в стаята си. Ще остана тук и ще я наглеждам, докато измислиш с какво да залисаш Шън. Признавам, тази задача ми е непосилна. Сигурен ли си, че е дошла да ни помага? Изглежда най-безполезния човек, когото съм срещала. Само сумти и въздиша все едно не одобрява нищо. Няма да се изненадам, ако поиска да напусне с Ридъл, когато си тръгне.
— Радвам се, че се справяш толкова добре — казах ѝ.
Тя ме изгледа и отвърна:
— Не
Чух майка ѝ в гласа ѝ и не знаех дали да заплача, или да се засмея.
— Вярно е — предадох се. — Къде я остави?
— Върнах я в Стаята на присмехулника. Но няма никаква сигурност, че още е там. Все пак има крака. И е от тези, дето обичат да си врат носа навсякъде. Отваряше вратата на почти всяка спалня, за да види дали някоя няма да ѝ хареса повече от тази, която ѝ е приготвил Ревъл. Никакъв свян няма.
— Явно — съгласих се. Надигнах главата на ранената и задържах чашата до устните ѝ. Тя отвори очи до бели резки, но отпи малко вода. Оставих чашата на стойката до нея. — Мисля, че ще е добре засега. Ще кажа на Тавия, че имаш нужда от хубав горещ бульон. Опитай се да я накараш да пийне още малко. Има ли нещо, което наистина искаш да хапнеш?
Пчеличка поклати глава.
— Не съм гладна още.
— Добре. — Поколебах се. — Мислиш ли, че ще можеш да ѝ дадеш малко бульон, ако се събуди?
Тя изглеждаше обидена, че питам.
Хвърлих поглед към лежащото в несвяст момиче. Имаше съобщение за мен, от Шута. Вече ме беше предупредила за опасност — ловци по дирите ѝ. И на кого доверявах да я наглежда? На едно деветгодишно момиче с големината на шестгодишно. Трябваше да се оправя по-добре, но засега…
— Наглеждай я, ще се върна колкото може по-скоро.
Навестих кухнята, предадох на Тавия какво иска Пчеличка, помолих ги да пратят храна за мен в Стаята на присмехулника и отидох при Шън. Още щом влязох в стаята, Майлд нахлу вътре с голям чайник. Когато излезе, се извиних на Шън, че съм я изоставил.
— Ридъл го повикаха спешно по работа, а Пчеличка не се чувства добре. Легна да поспи. Е… — Докарах с усилие сърдечна усмивка на лицето си. — Какво мислиш за Върбов лес? Смяташ ли, че можеш да си щастлива тук с нас за известно време?
Шън ме погледна невярващо.
— Щастлива тук? Кой от вас е щастлив тук? Откакто пристигнах, видях само хаос. Ридъл ме остави да се оправям сама, без „с ваше позволение“ или едно „довиждане“ дори. Дъщеря ти… Е. Ти самият трябва да знаеш колко странно малко същество е тя! Прилича на момче! Ако Ридъл не ме беше уведомил, че това е дъщеря ти, щях да си помисля, че е от слугите в конюшните. Не знам какво си мислеше лорд Сенч, да ме праща тук!
Някъде в къщата работник започна да реже нещо с трион. Имах чувството, че стърже в черепа ми. Седнах тежко срещу нея.
— Вероятно си е мислил, че ще си в безопасност тук за известно време — казах грубо.
Майлд влезе и се разшета: постави пред нас купи с овнешко и ечемик, и още хляб.
— Благодаря ти — казах ѝ. — Това ще е всичко. Желая да поговоря насаме с лейди Шън.
— Разбира се, сър — отвърна тя и се изнесе набързо. Изчаках вратата да се затвори напълно, преди да заговоря. — Не е най-добрият план, който двамата с лорд Сенч сме спретвали, но като за толкова набързо не е лош. — Вдигнах лъжицата и разбърках супата си. Парчета морков изплуваха на повърхността и се вдигна облак пара. Оставих лъжицата да изчакам да изстине и попитах риторично: — Можеш ли да измислиш по-добър?
— Да. Убивате хората, които се опитват да ме убият, за да мога да живея както желая и където желая. — Отговорът ѝ беше толкова незабавен, че явно го беше обмисляла от доста време.
Реших да взема предложението ѝ на сериозно.
— Убийството на човек рядко е толкова просто. Първо, трябва да определим кой точно се опитва да те убие. И най-често това лице е просто инструментът, не подстрекателят. Срещу едно убито лице най-вероятно си създаваш шест нови врагове. И може би ще е редно да се запиташ защо това лице трябва да умре, за да можеш ти да си живееш живота както ти се иска — заговорих строго.
