Усетих как въздъхна раздразнено. Добре. Но утре си спомни това като нещо повече от сън. Изпращам ти момчето. Пребиха го лошо и ако градската стража не се била озовала случайно на мястото и да ги подгони, сигурно щяха да са го убили. Но е достатъчно добре, за да язди, или ще бъде до два-три дни. Мисля, че най-добрият ход е да го пратя далече от Бъкип колкото може по-скоро.
Пометената от вятъра зимна гора бе изчезнала. Отворих очи. По ръцете и ризата ми все още имаше миризма на пушек и горяща плът. Би трябвало да се измия. И да си намеря нощница, вместо да спя с дрехите. Бях твърде уморен обаче, твърде уморен от всичко, за да направя каквото и да е както трябва. Ако ти бях донасял така, когато бях на дванайсет, щеше да ме наречеш идиот и да ме удариш с нещо.
Сигурно си прав. Но се опитвам да те достигна от часове. Какво те накара да вдигнеш стените си толкова здраво? Започнах да мисля, че си послушал съвета ми и се запечатваш срещу Умението, когато спиш.
Май трябва да го правя. Дори не бях усетил, че съм вдигнал стените си, но изведнъж разбрах кога го бях направил. Пазенето на стените вдигнати в близост до Пчеличка беше навик, но винаги бях оставял процеп за съзнателно боравене с Умението. Предполагам, че беше стар инстинкт да ги вдигам до пълно съпротивление. По време на убийство. Не бях искал да рискувам някой да види това. Отпускането в сън вероятно ги бе снишило. Казах му една полуистина. Бях залисан с Шън. Тя вярва в призраци и помисли, че я тормози някакво нещастно дете от миналото ѝ. Явно е взело отровата, която е била предназначена за нея. Вината не е нейна, но когато чуе странен шум нощем, е трудно да я убедиш в това.
Тя добре ли е? В Умението му прокънтя тревога.
Много по-добре от пребития младеж, който и да е той.
Фицбдителен. Кого другиго бих могъл да ти пращам, за да го спасиш да не го убият?
Не знам. Всеки, когото ти хрумне да ми пратиш, подозирам. Умората ме правеше сприхав. И къс по къс вече осъзнавах какво означава тази новина. Скоро щях да имам още един сирак в дома си. Още една добавка към домакинството ми, която щеше да се плете в краката ми години вместо дни или месеци. Още една стая за приготвяне. Още един кон в конюшнята ми, още едно място на масата ми, още една особа, която да ми говори, когато искам да ме оставят на мира. Помъчих се да намеря в себе си малко съчувствие към горкото копеле. Значи незаконните му братя са дошли в двора и майка му иска да разкара копелето на баща им?
Не точно. Тя, изглежда, е жена, която планира нещата предварително. Момчетата ѝ няма да дойдат в двора до следващата пролет, тъй че сметнах, че може би ще е безопасно да поостане тук още малко. Явно е решила да се отърве от него по-скоро и е достатъчно умна, за да го направи така, че хората да не помислят, че синовете ѝ са замесени. Мъжете, които е пратила по него, бяха обикновени побойници от град Бъкип. Причакали са го пред една кръчма.
Сигурен ли си тогава, че не е било случаен обир?
