Сигурен съм. Побоят е бил доста истински и доста жесток. Паднал е и лесно са можели да му вземат кесията и да избягат. Продължили са, след като са го свалили, след като не е могъл да се бори повече. Това е лично, Фиц.
В гласа му се прокрадна студ. Лично. Дамата го беше направила лично с опита си да убие момче, поставено под закрилата на лорд Сенч. Щеше да има някакви последици за нея, не се съмнявах. Не попитах какви ще са, нито кой ще го извърши. Щеше ли да влезе в спалнята си и да я завари претършувана и най-скъпоценните ѝ накити откраднати? Или щеше да е по-жестоко? Подозирах, че щеше да ѝ се наложи да пази синовете си изкъсо, иначе можеше да разбере какво е да имаш някого под своя закрила и той да бъде пребит тежко. Сенч можеше да е адски студен. Аз не можех. Тази нощ беше върнала цялото ми отвращение към убийството. Наречете го възмездие или справедливост; както и да се нарече, не го исках повече. Никога вече.
Късче искрено съчувствие към Фицбдителен обзе душата ми. Пребит толкова, че да не може да се съпротивлява. Не ми харесваше да мисля за това; имах твърде много спомени за подобни ситуации. Придружава ли го някой? Да се погрижи да стигне тук невредим?
Още не е тръгнал. Скрил съм го. А когато го пратя, ще трябва да пътува сам. Има три дни за възстановяване, скрит от всеки, който би поискал да му навреди. Изчезнал е за други очи. Надявам се да накарам жената на баща му да повярва, че го е уплашила дотолкова, че го е принудила да избяга от замък Бъкип. Може да се задоволи с това. Но трябва да го задържа, защото може да е оставила хора да наблюдават за него.
А ако не се откаже бързо? Ако има наблюдатели и го проследят?
Първо ще трябва да го намери. А тези, които прати да търсят, като нищо може да намерят нещо съвсем друго. Пауза в мислите му и тихо, доволно котешко мъркане.
Довърших вместо него. А и да открие къде си го изпратил, все пак ще трябва да мине покрай мен.
Именно. Толкова много задоволство. Бях толкова уморен, че дори тръпката на гордост, която изпитах от неговата увереност в мен, беше дразнеща. Сигурен ли си, че не си надценил способността ми да се погрижа за тези изгубени агънца, които ми пращаш?
Ни най-малко. Смятам, че способността ти отстъпва само на моята.
Премълчах, че Шън едва не е била отровена, а Фицбдителен е жестоко пребит под опеката на Сенч. Отстъпвала само на неговата. Да бе. Прозях се толкова широко, че челюстта ми изпука. Помъчих се да задържа ума си върху това, което ми казваше. А какво мисли лорд Бдителен за това, че неговата лейди се опитва да премахне най-големия му незаконен син?
Последва съвсем кратко колебание. Този човек няма никаква чест. Не е привързан към младежа, както той всъщност заслужава. Би бил облекчен, мисля. Ако наистина знае за заговорниченето на жена си. Ако не, смятам да се погрижа да бъде напълно осведомен. Ще бъде накаран да се погрижи за безопасността на момчето, преди да съм приключил с някого от двамата.
Така. Сенч държеше този край на ситуацията здраво. Поне не го беше прехвърлил в моята област на отговорност. Ще те уведомя, когато стигне тук. А сега трябва да спя.
Фиц. Добре ли си? Умението предава чувство точно толкова добре, колкото и мисъл, когато човек е невнимателен. Усетих искрена загриженост. Той четеше болката ми.
