— Е, просто са били случайни пътници, тогаз, и няма защо да се тревожим, щом вие сте запалили огъня. Тая заран открих, че най-горната дъска на една ограда е смъкната, и видях следите на поне три коня, през пасището. Никакви щети няма и нищо не е взето. Изглежда, са напуснали откъдето са дошли. Стадата бяха наред и дори не чух Паричка или другите кучета да излаят през нощта. Тъй че може би са просто хора, спрели за малко да отпочинат.
— Вдигнали са бивак там? Вън, в заснежено пасище?
Той кимна пак.
— Ще изляза по-късно да погледна.
Лин сви рамене.
— Нищо няма за гледане. Просто конски дири. Вече сложих дъската на оградата на мястото ѝ.
Зачудих се. Обикновени пътници или онези, които бяха гонили пратеничката ми? Едва ли бяха ловците. Хора, които бяха убили един пратеник и обрекли друг на ужасна смърт, едва ли щяха просто да спрат в едно пасище, докато гонят. Все пак щях да огледам дирите, но се съмнявах, че ще открия нещо повече от Лин.
Има време за един убиец да убие и да изчезне. Има време за публични убийства и време за тайно убиване. За целите на урока едно убийство може да е публично и тялото да бъде оставено, за да се оправят други с него. Понякога е по-добре убийството да е дискретно и след това да се изложи тялото така, че да предизвика стъписване, да ужаси или да предупреди други. Най-трудното от всички може би е убийството, което трябва да е напълно прикрито, не просто самото убиване, но и трупът. Целта на това е понякога да се създаде несигурност или да се избегне обвинение, или да изглежда, че субектът е избягал или изоставил задълженията си.
По този начин става ясно, че само обучението на вашия убиец да убива ефикасно е недостатъчно. Трябва да се вложи способност за преценка, дисциплина и скромност, за да се създаде полезен инструмент.
Събудих се от сива светлина, нахлуваща през прозорците. Бях на дивана, където ме беше родила мама, загърната с одеяло. На обичайния стол на баща ми близо до огъня имаше друго одеяло, изрядно сгънато. Личеше, че огънят е наскоро подсилен. Лежах неподвижно и си мислех за всички неща, които бяха променили живота ми за един ден. Беше пристигнала Шън. И бледната пратеничка. Татко ми беше видял, че съм полезна, и дори интелигентна, когато му помогнах да я внесе вътре. Беше ми се доверил, че ще изпълнявам указанията му. А след това Шън го беше отвлякла с глупавите си оплаквания и бяхме изгубили шанса си с пратеничката. Когато прикрихме смъртта ѝ, бях стъписана. Но също така бях усетила, че той ме цени. Но в мига, в който Шън се беше уплашила, той ме беше оставил и ме беше забравил напълно — побягна да се оправя с истерията ѝ.
Хвърлих одеялото си на пода, надигнах се и погледнах ядосано стола на баща ми. Всеки искаше от него да се грижи за някой друг освен мен. Да се грижи за Шън и да я защити; бледното момиче искаше от него да замине да търси нечий изгубен син. Казваше ли му някой да обръща внимание на собствената си дъщеря, защото иначе няма никой друг на света, който да бди над нея? Не.
Освен може би Копривка. А тя ме мислеше за идиотче. Е, може би не идиотче и може би вината беше моя, след като никога не ѝ позволявах да разбере какво мисля, но все пак не предвещаваше добро бъдеще за мен, ако отидех да живея с нея. Или Ридъл щеше да се върне в Бъкип и да ѝ каже, че не съм толкова слабоумна, за каквато ме мисли? Ако Ридъл се върнеше в Бъкип. Той като че ли също много държеше да защитава Шън. А Шън изглеждаше изпълнена с желание да го задържи до себе си. Намръщих се при тази мисъл. Не бях сигурна защо, но бях убедена, че Ридъл е собственост на по-голямата ми сестра. В този момент Шън се превърна не само в чужда, но и във враг.
А и липсващият ми баща не беше много по-добър.
