Каза го толкова неутрално, все едно не означаваше нищо за него. Или може би всичко.
— Да, близки бяхме — съгласих се спокойно.
Мълчанието се проточи. Давах си сметка за малката слушателка зад стената. Покашлях се.
— Има още. Пратеничката каза, че я преследват. Че преследвачите ѝ са близо.
— Щеше да е в по-голяма безопасност, ако беше останала тук.
— Може би. Но може би тя не е мислила така. Знам, че се боеше, че опасността ще я последва до къщата ми. Но също така ми каза, че лорд Златен се е опитвал да се върне, но че него също го преследвали. — Прецених рисковете. Започнал ли си, карай докрай. — Лорд Златен може да е станал баща, когато беше в Шестте херцогства. Пратеничката дойде, за да ми каже, че този син вероятно е в голяма опасност. И че лорд Златен ме моли да го намеря и да го защитя.
Ридъл мълчеше — подреждаше всичко, което му бях казал. Заговори предпазливо.
— Мислиш ли, че Фицбдителен може да е син на лорд Златен?
Поклатих глава.
— Не е на подходящата възраст. Лоръл Ловкинята беше една от жените, които смятах, че биха могли да са майка на този „неочакван син“.
— По-важното е, че бащата не съвпада. Лоръл Ловкинята е майка му, казва сега Сенч. Но Бдителен го е обявил за свой син. Освен ако момчето не е имало двама бащи…
— Или не е признато от някой, който не му е баща — изтъкнах.
— Той все пак е твърде млад. Освен ако лорд Златен не е посетил отново Бък.
Замълчахме. Щеше ли да се е върнал в Бък и да не се свърже с мен? Едва ли. А и защо да се връща?
— Какво знаеш за лорд Бдителен? — попитах.
— Не много. Малко е грубоват и именията му бяха занемарени от доста години. Когато за пръв път чух за Фицбдителен, бях изненадан, че лорд Бдителен е успял да склони която и да е жена да легне с него, да не говорим той, неженен мъж, да припознае копеле. Но може би е обяснимо, ако е мислел, че момчето е единственият му шанс за наследник. Но все пак той се стегна и нае един свестен човек да му помага в ръководенето на именията му, а когато започна да се замогва, се ожени. Мисля, че точно тогава започнаха неприятностите му. Коя лейди би искала копеле да е с предимство пред законно родените ѝ синове? Скоро след това Фицбдителен беше пратен в Бъкип и Сенч го взе под опеката си. — Помисли още малко. — Не мога да видя никаква връзка между него и възможно дете, заченато от същата дама много години по-рано.
Поклатих глава.
— Не. Просто странно съвпадение. Мислех, че съм купил торба с прасенце, а намерих коте. Но това не слага край на търсенето ми на този син. Смятам, че може би ще е разумно да разпитам самата Ловкиня.
Ридъл поклати глава.
— Трудно ще е. Няма я от много години, Фиц. Помня когато напусна замък Бъкип, за голямо разочарование на кралица Кетрикен. Ролята ѝ в справянето с фракцията на Старата кръв беше съществена. Напусна толкова внезапно, че имаше слух, че се е скарала с някой на висока позиция, но и да го е направила, беше добре прикрито. А преди да е изтекла годината получихме вест за смъртта ѝ.
Замислих се. Дали Лоръл бе напуснала цитаделата, за да скрие бременността си и тайно да износи дете? Беше загадка отпреди много години и не ме засягаше. Натъжих се, като разбрах, че си е отишла от този свят. Беше добра с мен. Поклатих глава. Всичко това беше минало.
— Ридъл. Чул ли си някакви клюки за пратеничката? И за преследвачите ѝ?
— Най-различни. Нищо за преследвачите обаче. Знаеш го. Но мога да се постарая да хванем дирята ѝ. Мислиш, че е избягала… но къде?
В една купчина пепел.
— Не знам. Но съм по-любопитен откъде е дошла и кой я гони.
— Ще надавам ухо. Според мен е дошла нагоре по Бък. Ще поразпитам на връщане към Бъкип.
— Това го приемам в смисъл, че се каниш скоро да си тръгнеш.
— Задачата ми е изпълнена, че и отгоре. Доставих ти товара си невредим, както ми беше наредено. Нямах нищо против да помагам известно време, но наистина имам задачи, към които трябва да се върна.
Кимнах. Чувствах се празен. Неусетно бях станал зависим от Ридъл и не го бях осъзнал, докато не заговори за напускане. Ридъл беше човек, който знаеше какъв бях някога, човек, с когото можех да говоря открито; това беше утеха. Щеше да ми липсва. Гласът ми не го издаде.
— Кога ще тръгнеш?
— След три дни.
Кимнах отново. Разбирах, че ми оставя време да се приспособя към отсъствието му.
— Дотогава Лант би трябвало да се е оправил, така че ще имаш поне един мъж зад гърба си — добави той.
— Той явно не може да пази и собствения си гръб. Така че едва ли ще му доверя моя. Или на Пчеличка.
Ридъл кимна и призна:
— Няма хъса, който имаме с теб. Но това не го прави некадърен. Млад е все още. Трябва да го опознаеш по-добре.
— Да. Веднага щом се оправи. Реших, че му трябва малко уединение, докато се изцери.
Той се подсмихна.
— Не всички са единаци като теб, Том. Лант е много социален. Това, че е далече от замък Бъкип, ще е тежко за него. Трябва да знаеш, че той всъщност се зарадва на визитата на Шън. Ако ѝ трябва партньор за танци, той е чудесен вариант. Много е остроумен в разговори, добре възпитан и вежлив. Въпреки низшия си произход беше много популярен сред дамите в двора.
