Убиецът на Шута полностью

Пулсът ми бавно се върна към нормалното. Скърцаща кола се появи и пое към портите на замъка. С критично око одобрих бавната крачка на стража на стената над нея. Мир беше сега, но Предан все пак поддържаше охраната. Добре. Халкида можеше да изглежда твърде обременена от грижи с гражданската си война, но херцогинята вече контролираше повечето си непокорни провинции. И веднага щом се окажеше в мир със себе си, Халкида отново щеше да потърси война със съседите си.

Отново погледнах стълба на Умението. Обзе ме внезапното желание да вляза отново в него, да се потопя отново в онова безпокойно наслаждение на искрящия мрак. Имаше нещо там, нещо необятно и възхитително, нещо, с което копнеех да се слея. Можех да пристъпя отново вътре и да го намеря. Чакаше ме.

Поех си дълбоко дъх и се пресегнах с Умението към Копривка. Пусни птица да отлети до Върбов лес. Съобщи на Моли, че съм тук и в безопасност. Избери най-бързата птица, която ще намери път дотам.

Готово. А защо не ми съобщи преди да влезеш в камъка? Чух, че говори с някого в стаята:

— Той е тук. Прати момче с кон за него, веднага. — След това отново се съсредоточи върху мен. А ако беше излязъл безчувствен и ням, както правеше всички тези години?

Оставих упрека ѝ да ме подмине. Беше права, разбира се, и Сенч щеше да ми се ядоса. Не. Мисълта ме споходи със смразяваща тревога. Сенч можеше никога вече да не ми се ядоса. Закрачих към цитаделата и не можах да се овладея и да не затичам. Пресегнах се отново към Копривка с Умението. Стражите на портата знаят ли, че идвам?

Самият крал Предан им нареди да очакват холдър Беджърлок с важно съобщение за мен от майка ми. Никой няма да те задържи. Ще пратя момче с кон.

Ще стигна там преди да е излязъл от конюшнята.

Затичах.

Спалнята на Сенч беше огромна. И тиха като смърт. Беше на същия етаж с кралския апартамент на Предан и се съмнявах, че покоите на краля са толкова разкошни като тези на стария убиец, превърнат в кралски съветник. Стъпалата ми потънаха в дебелите мъхнати зелени пътеки. Тежките завеси над прозорците не пропускаха нито лъч дневна светлина. Вместо нея примигващи свещи изпълваха стаята с аромата на топящ се пчелен восък. В тлеещия месингов мангал до леглото дим от тонизиращи билки сгъстяваше въздуха. Покашлях се и тръгнах почти слепешком към леглото. До него имаше кана и пълна чаша.

— Чиста вода ли е? — попитах суетящите се около Сенч знахари и някой потвърди. Изпих чашата и се изкашлях отново. Все още се мъчех да си оправя дъха от стремглавото тичане нагоре по широките стъпала на замъка.

Крал Предан идваше някъде зад мен, както и Копривка. Шишко седеше на столче в ъгъла, простодушното му лице беше подпухнало от тъга и сълзи. Музиката му на Умение бе приглушена погребална песен. Той примижа към мен, а после жабешката му уста се разтвори в добродушна усмивка.

— Знам те — каза ми.

И аз те знам, стари приятелю, изпратих му с Умение. Изтласках от мислите си това, че се е състарил толкова бързо. С тези като него става така. Вече бе живял по-дълго, отколкото биха очаквали знахарите на Бъкип.

Сенч се прави на умрял, предаде ми той разтревожено.

Ще направим каквото можем да го събудим, уверих го.

Стабилен, брат на моята Копривка и вече част от котерията на Умелите на краля, стоеше от едната му страна. Кимнах му за поздрав. Бях се проврял между суетящите се знахари и всевъзможните им помощници, за да стигна до леглото на Сенч. Стаята беше наситена с миризмата на разтревожени хора. Притискаха сетивото ми на Осезанието все едно газех през кошара, пълна с чакащи да бъдат заклани животни.

Не се поколебах.

— Дръпнете завесите и отворете прозорците. Пуснете светлина и въздух!

Един от знахарите се обади:

— Преценихме, че тъмното и тишината най-добре биха подпомогнали…

— Отворете ги! — отсякох, защото внезапен порой от спомени за първия ми крал, крал Умен, в една задушна стая, пълна с тежки миризми и дим от опиати, ме изпълни със страх.

Знахарите се вторачиха в мен, враждебни и неподвижни. Кой беше този непознат, да нахълта в покоите на лорд Сенч, да пие от чашата му и след това да им се разпорежда? Закипя негодувание.

— Отворете ги — отекна гласът на краля от прага и знахарите и помощниците им скочиха да се подчинят.

Обърнах се към Предан и попитах:

— Може ли да ги разкараш всичките?

Някой ахна.

— Кралю, моля ви — добавих припряно.