— Откога са сгодени Дейзи и Оливър? — попитах, мислейки си колко е странно, че Сидни Девънпорт е позволил дъщеря му да приеме да се ожени за мъжа, облагодетелствал се от кражбата на Франк.
— Не много отдавна — отвърна Хелън, — от седем седмици, ако искате да съм точна. Франк ми беше разказвал за чувствата на Оливър към Дейзи. Вече два пъти й предлагал брак, но тя му отказвала. Случило се много преди кражбата. И после, в деня, когато Франк умря, почти веднага след като се запознахме, тя с огромно удоволствие ми разказа същата история — как Оливър я харесвал от незапомнени времена и как тя винаги го отблъсквала, докато в деня, когато Сидни и Лилиан писали на Франк, за да му предложат помирение, тя изпратила телеграма на Оливър, молейки го да се ожени за нея. Разбира се, той незабавно приел.
— Какво я е накарало да промени решението си, според вас?
— Не бих могла да кажа, запознах се с Дейзи в онзи ден и я познавах само от разказите на Франк. Не смятам, че си подхождат. Изобщо. — Тя се усмихна леко. — Макар че кой се интересува от това какво мисли една убийца.
— Бих се радвал да чуя мнението ви — казах й.
— Дейзи е твърде силен характер, а Оливър е твърде слаб. Това е опасна комбинация. — Изражението й стана студено. — Знаете ли, че Оливър също отряза Франк, след като заедно бяха замислили плана да откраднат парите? О, той не го каза така, не каза „С тези думи се разграничавам от теб“, но това беше смисълът. Двамата така и не се видяха до деня, в който Франк умря.
— Но на мен ми казаха, че Оливър и Франк заедно са направили инвестиции и са основали училища, след като са откраднали парите на Сидни Девънпорт — учудих се.
— Да, участваха заедно в тези начинания, но вече не бяха приятели — отговори Хелън. — Всичко ставаше чрез посредници. Оливър настоя за това, всичко беше негово дело. Когато Франк имаше най-голяма нужда от верен приятел… — Тя примигна, за да спре сълзите. — Оливър не се съгласи да се видят очи в очи, нито дори да говори с него. От най-близки приятели се превърнаха в бизнес партньори от разстояние. Франк беше наранен до дъното на душата си, но не осъди Оливър за малодушието му. „Не всеки има смелостта да се изправи лице в лице с най-лошите си постъпки, Хелън“, така ми каза. „Щом Оливър има необходимост да ме обвинява и да ме избягва, за да е в мир със себе си, тогава това трябва да направи и аз му желая всичко най-хубаво“. Франк винаги намираше начин да поеме цялата вина и да опрости другите, а Оливър беше точно противоположният тип човек. Абсолютна негова противоположност!
Нямах търпение да споделя тази нова информация с Поаро. Все още се чудех защо Дейзи е била обзета от внезапно желание да се омъжи за Оливър Прауд, след като два пъти му е отказвала, и то в същия ден, когато родителите й са писали на Франк, за да му предложат помирение.
— Какво си мислехте? — попита ме Хелън.
Не виждах причина да не й кажа. Тя ме изслуша, без да ме прекъсва, после се усмихна.
— Франк измисли името „Малкото ключе“ — каза тя. — Фразата е от „Малката Дорит“ на Чарлс Дикенс: „Едно малко ключе може да отвори и най-тежката врата“.36
— Къщата, която едно време се е наричала „Почивка в Кингфишър“?
— Да, Франк мислеше, че е ужасно скучно и убеди Сидни да го смени, когато купиха къщата от семейство Лавиолет.
— Кога е било това? — попитах. — Колко преди смъртта на Франк?
— Отдавна. Преди две години поне.
Поизкашлях се леко и казах:
— Да се върнем на шести декември, деня, в който убихте Франк… Дейзи каза ли ви защо се е ядосала на Оливър Прауд?
— О, да, разказа ми безброй пъти, по толкова най-различни и цветисти начини, колкото успя да измисли. Тя, Ричард и двамата Лавиолет трябвало да прекарат цялата сутрин в друга къща в имението „Кингфишър Хил“, докато Оливър имал някаква работа в Лондон. Дейзи му казала да иде в онази къща, като се върне в „Кингфишър Хил“, а не в „Малкото ключе“, както нормално би направил. Той се възмутил, че го карат да виси в къща на непознати, без да му обяснят защо, а Дейзи се възмутила от неговото възмущение — още повече, защото той обикновено бил, да използвам точните й думи, „кротък и послушен като агънце“. Но Оливър Прауд не можел да разбере защо завръщането на Франк трябвало да значи, че всички останали следва да бъдат изхвърлени от къщата до второ нареждане, а Дейзи не можела да разбере защо нейното обикновено хрисимо пале е избрало точно този ден от всички възможни, за да се разлюти. Тя енергично се противопоставила на бунта му и в резултат той останал много по-дълго в онази къща, къщата на непознатите му хора, отколкото всички други от компанията. Забранила му да се върне в „Малкото ключе“ с нея.
— Но Оливър е бил в къщата, когато вие сте блъснали Франк от площадката — припомних си аз разказа на Маркъс Кейплинг за трагичните събития, според него Хелън е заговорила именно Оливър Прауд в твърдото си намерение да признае. Той бил човекът, на когото първо признала вината си.
