— И така? — Едва не се задавих, опитвайки се да избегна поглъщането на вода… — Попитахте ли Хестър Симли как книга, принадлежаща на Дейзи Девънпорт, се е оказала в нейната къща?
Плувах в знаменития плувен басейн на Виктор Марш в имението „Кингфишър Хил“. Поаро вървеше успоредно с мен по тревата — 65 фута в едната посока и 65 фута обратно — и си говорехме, докато плувам. Беше предложение на Поаро — „за да не губим време заради водните ти занимания, Кечпул“.
Опитах да го убедя да поплува с мен, но той отказа, изтъквайки, че водата е леденостудена. Не беше, басейнът се отоплява до температура, която е напълно поносима, стига да не стоиш неподвижно вътре. Смятах за забележително, че разполагам с целия басейн само за себе си, но не можех да плувам бързо, както би ми се искало, и трябваше да намаля темпото, за да съответства на крачките на Поаро. Както И да е, всъщност си беше много освежаващо, независимо от скоростта. Няма нищо по-хубаво от плуването на открито със свежия въздух и водата в лицето ти.
— Наистина трябва да опиташ, Поаро — тъкмо му казах преди секунди, — безценно е за прочистване на мислите.
— Мисълта ми няма нужда от прочистване — отвърна тон, — и ако ти не можеш да кажеш същото за себе си, в бъдеще трябва да се посветиш не на лудуване във водата като някакво куче, а на подреждането на мислите си по-внимателно, със съответния ред и метод. Не съм ли ти го казвал винаги, Кечпул?
След малко продължи:
— Разбира се, че попитах за книгата, Кечпул. Защо обаче реши, че именно екземплярът на Дейзи Девънпорт на „Среднощна сбирка“ се е озовал в „Кингфишър Вю“? Не беше той, а беше бройка, подарена от Дейзи на Върна Лавиолет. Върна я прочела, харесала я и после я дала на Хестър Симли.
— Значи Дейзи я е получила като подарък и след това я е дала като подарък — казах, опитвайки се, докато говорим, да следя колко дължини съм направил в басейна. Беше ми трудно да броя и да приказвам едновременно.
— Подарила я е не само на Върна Лавиолет — отвърна Поаро. — Според Хестър Симли, дала е екземпляр и на Оливър Прауд, след като той приел предложението й за брак. Когато я подарила на Върна, казала, че това е най-любимата й книга на този свят. Казала й — „Подарявам тази книга на всички най-важни хора в моя живот“. Прочетох няколко части от нея преди малко: изглежда доста интересна история за едно крайно неприятно и дразнещо семейство.
— Нищо чудно, че Дейзи Девънпорт я харесва толкова много! — възкликнах аз.
— Кажи ми, Кечпул, защо реши, че мадмоазел Дейзи, освен дето е подарила книгата „Среднощна сбирка“, я е получила също и като подарък?
Спрях да плувам и го изгледах. Сигурен бях, че не е забравил.
— Тя ти го е казала, докато седеше до нея в автобуса. Тя ти каза, че екземплярът от книгата, който носи със себе си, онзи, който се вбеси, че съм погледнал, й бил всъщност подарък от… И тогава спряла, преди да ти каже от кого е този подарък.
— Прав си за всеки детайл. Не е ли поразително?
— Кое, че първо са й я подарили, и после, очевидно толкова й е харесала, че е започнала да я подарява и на други? Не виждам нищо забележително в това, Кечпул. Това, което ме интересува много повече, е името на автора. Как можах да не го прочета! Трябва да е бил на корицата, точно под заглавието.
Първото, което Поаро ми каза, като се видяхме след посещението му при Хестър Симли, беше:
— Няма да повярваш, Кечпул, като ти кажа името на автора на „Среднощна сбирка“. Книгата е написана от жена на име Джоан Блайт! Да, уверявам те, напълно сериозен съм.
Отговорих почти веднага:
— Чудя се дали това не е причината нашата Джоан Блайт да се стресне толкова, когато в автобуса ме чу да изричам „Среднощна сбирка“? Не беше споменала, че е написала или издала книга, а изведнъж аз изтърсвам заглавието й. Можела си е помислила… ами, не знам какво може да си е помислила, но разбирам как това може да я е разтърсило някак.
— Каза ми, че била ужасена, не просто леко стресната — напомни МИ Поаро. — Освен това приемаш, че Джоан Блайт от автобуса е същата Джоан Блайт, която е написала книгата. Няма причина за такова предположение, Кечпул.
— Все тая, съвпадение от такъв порядък… невъзможно е! Имаме два варианта — или Дейзи пътува с екземпляр от „Среднощна сбирка“ и случайно седи до жена, която е авторка на същата тази книга, или — още по-невероятно — Дейзи седи до жена, която не е авторка на книгата, която тя чете, но е със същото име като авторката на книгата.
— Кечпул, Кечпул — въздъхна Поаро, — още ли не виждаш това, което е толкова ясно?
Изведнъж го видях, или поне си помислих, че го виждам.
— Джоан Блайт може да не е било истинското име на жената от автобуса — възкликнах. — Не е искала да ни каже истинското си име. Видяла е книгата на Дейзи, видяла е името на авторката и ни е казала, че се нарича Джоан Блайт, което е фалшиво име.
