Шерифът отстъпи. След него нахлу Натан и бързо го обезоръжи. Последва го едър мъж с тъмен костюм и бяла риза.
Бен също се втурна в стаята и без да обръща внимание на останалите, извади салфетка и започна да бърше лицето на криминолога.
Шериф Бел заобяснява припряно:
— Случи се нещастие! Отровата се разля! Аз тъкмо...
Райм плю и се закашля. Обърна се към Бен:
— Би ли ми избърсал бузата малко по-нагоре? Да не ми влезе в очите. Благодаря.
— На твоите услуги, Линкълн.
— Тръгнах да търся помощ! - продължи да се оправдава Бел. - Това се разплиска и...
Мъжът с костюма извади белезници и ги щракна около китките на шерифа:
— Джеймс Бел, аз съм детектив Хюго Бранч от Щатското полицейско управление на Северна Каролина. Арестуван сте. - Обърна се укорително към Райм: - Казах ли, че ще ви потече по ризата? Трябваше да поставим предавателя някъде другаде.
— Нали записахте разговора?
— Да, но не в това е проблемът. Тези неща струват пари!
— Удръжте ми от хонорара - заяви безцеремонно Райм, докато Бранч вадеше микрофона от вътрешната страна на ризата му.
— Това е клопка! - възкликна Бел.
„Най-после се сети.“
— Ами отровата...
— О, не е токсафен - обясни Райм. - Най-обикновено домашно уиски. От бутилката, която изследвахме. Между другото, Бен, ако има останало, бих смукнал една глътка. И, за бога, някой да пусне тази климатична инсталация.
„Приготви се, отскочи наляво и бягай. Може да ме уцели, но ако имам късмет, няма да ме убие.“
„Когато се движиш, не могат да те хванат.“
Амелия Сакс направи три крачки напред.
Мъжки глас откъм сградата я накара да спре:
— Стой, Стив! Остави оръжието. Веднага! Няма да повтарям!
Сакс се обърна. Мейсън Жермен стоеше с насочен револвер към главата на уплашения младеж, Фар пусна оръжието. Мейсън се приближи и му сложи белезници.
Отвън се чуха стъпки и шумолене. Замаяна от жегата и адреналина, Сакс се обърна. От храстите излезе слаб чернокож. Тъкмо прибираше пистолета си в кобура.
— Фред! - възкликна тя.
Агентът на ФБР Фред Делрей се потеше обилно в черния костюм.
— Здравей, Амелия. Господи, каква жега е тук! Отвратителна дупка. И гледай на какво ми стана костюмът, това прах ли е, какво е? Да не е цветен прашец? В Манхатън нямаме такива гадости. Виж ми само ръкава!
И заизтупва сакото си.
— Какво правиш тук? - попита тя.
— А ти какво мислиш? Линкълн не знаеше на кого може да има доверие и на кого - не, затова ме привика да те държа под око заедно със заместник-шериф Жермен. Не беше сигурен, че може да има доверие на Бел и родата му.
— Бел ли?
— Линкълн смята, че той е наредил цялата работа. Сега сигурно вече е разкрил всичко. Явно е имал право, след като този тук е шуреят му... - Делрей кимна към Стив Фар.
— Замалко да ме застреля - оплака се Сакс.
Хилавият агент се подсмихна:
— Не си била изложена и на най-малката опасност. Щях да тресна този приятел право в десетката, между големите уши. Само да беше примижал да се прицели, щеше да е мъртъв.
Делрей забеляза, че Мейсън го гледа подозрително. Изхили се и се обърна пак към Сакс:
— Нашият приятел, ей този пазител на закона, хич не харесва тия като мен. Така ми каза.
— Ама... - възрази Мейсън - Имах предвид само...
— Имахте предвид федералните агенти, мога да се обзаложа.
Полицаят поклати глава:
— Не, имах предвид северняците.
— Така е - потвърди Сакс.
Двамата с Делрей се засмяха. Мейсън обаче остана сериозен. Обърна се към Сакс:
— Съжалявам, но трябва пак да се върнеш в килията.
Сакс хвърли поглед наоколо, вдиша дълбоко... После се обърна и бавно влезе в мрачния арест.
— Ти уби Били, нали? - попита Райм.
Бел не отговори.
— Местопрестъплението е останало неохранявано около час и половина. Мейсън наистина е пристигнал пръв, но ти си го преварил. След като Били не ти се е обадил да докладва, че е изпълнил задачата, ти си се разтревожил и си отишъл лично в Блакуотър Ландинг. Там си заварил Били, който ти е разказал, че Гарет е избягал с Мери Бет. Ти си сложил гумени ръкавици, взел си лопатата и си го убил.
Най-после шерифът даде израз на гнева си:
— Защо заподозря точно мен?!
