Ubiyte Raym полностью

— По края на крачолите има кал.

Бен остърга малко върху лист хартия, после постави една проба под микроскопа.

— Нищо особено. Някакви малки частици. Бели.

— Я да видя.

Зоологът занесе тежкия микроскоп при Райм и криминологът погледна в окуляра.

— Това са хартиени влакна.

— Така ли?

— Очевидно е. Какво друго да бъдат? Попивателна хар­тия. Само дето нямам представа откъде се е взела. Я, тази пръст е много интересна. Можеш ли да остържеш още мал­ко от крачола?

— Ще опитам.

Бен разряза подгъва на крачола и го разгъна. Изтръска още пръст върху листа.

— Сложи я на микроскопа - нареди Райм.

Зоологът приготви препарата и го постави на предметна­та масичка. Отново поднесе микроскопа на Райм.

— Има много глина, страшно много, фелдшпат, може би гранит. А... какво е това? Торфен мъх.

— Откъде знаеш толкова неща? - удиви се Бен.

— Просто ги знам.

Райм нямаше нито време, нито желание да обсъжда из­точниците на знанията си.

— Какво още има по крачолите? - продължи той. - Какво е това? Онова малко зеленикаво нещо?

— Някакво растение, но не мога да кажа какво. Учил съм океанска ботаника, но не ми беше любимият предмет в уни­верситета. Повече си падам по организмите, които се опит­ват да избягат, като искаш да ги хванеш. По-спортно е някак си.

— Опиши ми го - нареди Райм.

Бен погледна парченцето през лупата:

— Червеникава власинка с капка течност на края. Теч­ността е доста гъста. Има и бяло цветче с формата на кам­банка... Ако мога да предположа...

— Не само можеш, но и трябва. Бързо.

— Почти съм сигурен, че е росянка.

— Какво е пък това? Звучи ми като много тъпо име на тоалетен сапун.

— От рода на венерината мухоловка. Насекомоядно рас­тение. Удивителни са. Като деца сме ги наблюдавали с часо­ве. Начинът, по който улавят...

— „Удивителни“ били - изсумтя Райм. - Хранителните им навици не ме интересуват. Кажи къде се срещат. Това вече ще е „удивително“.

— Ами... навсякъде.

— По дяволите! Добре, след като излязат резултатите от плата, пусни на хроматографа проба от пръстта. Какви са тези петна по фланелката му?

Бен погледна червеникавите петна и поклати глава.

Криминологът се ухили злобно.

— Искаш ли да ги пробваш на вкус?

Без да се колебае, Бен взе фланелката и облиза едното петно.

— Добро куче! - похвали го Райм.

Бен вдигна вежди:

— Мислех, че това е стандартна процедура.

— За нищо на света не бих го направил - отвърна крими­нологът.

— Не ти вярвам. - Бен отново облиза петното. - Това е плодов сок. Не мога да определя с каква есенция.

— Добре. Том, запиши това. - Райм кимна към хроматографския апарат: - Резултатите от плата на панталоните са готови. Пусни проба от пръстта.

Скоро идентифицираха всички вещества, с които бяха нацапани дрехите на момчето: захар, камфен, спирт, керосин, мая. Керосинът беше в значително количество. Бен записа всичко на дъската.

Място, свързано с престъпника - воденицата

Кафява боя; росянка; глина; торфен мъх; плодов сок; хар­тиени влакна; примамки за риба; захар; камфен; спирт; керо­син; мая.

Какво означаваше всичко това?

Имаше прекалено много улики. Райм не виждаше никак­ва връзка помежду им. Дали захарта беше от плодовия сок, или от друг източник? Дали момчето бе купило керосина, или го беше откраднало? Спиртът се използва в повече от три хиляди домашни и индустриални продукта - от разтво­рители до афтършейв. Маята без съмнение беше от водени­цата.

После насочи вниманието си към другия списък.

Място, свързано с престъпника - стаята на Гарет

Миризма на скункс; натрошени борови иглички; рисунки на насекоми; снимки на Мери Бет и родителите на момче­то; книги за насекоми; корда; пари; ключ; керосин; амоняк; нитрати; камфен.

Изведнъж се сети нещо, което му бе казала Сакс, докато претърсваше стаята на момчето.

— Бен, би ли отворил бележника на Гарет?

— Да го сложа ли върху устройството за прелистване?

— Не, ти ще ми го покажеш.

Райм разгледа рисунките на буболечки: гърбоплавач, во­ден паяк, водомерка.

Спомни си, че Сакс му беше казала, че освен гнездото на осите (сейфа на Гарет) в колекцията му от насекоми имало само водни животни.

— Всичките са водни - каза на глас Райм.

Бен кимна:

— Така изглежда.

— Той обича водата. А тези примамки? Каза, че били за дънни риби, нали?

— Да.

— За морски или за сладководни?

— За сладководни, разбира се.

— А керосинът, използва се за гориво за лодки, нали?

— За малки двигатели, да.

— Какво ще кажеш за това предположение? Тръгнали са на запад с лодка по река Пакенок.

— Има логика, Линкълн. Сигурно използва толкова мно­го керосин, защото е пътувал често между Танърс Корнър и мястото, където държи Мери Бет. За да се подготви за отв­личането.

— Добро предположение. Извикай Джим Бел.