— За ваше сведение, Конклин, не станах изведнъж генерал със златни нашивки, командващ военноморското разузнаване. Няколко години провеждах изпитания с подводници в Кесонг, а по-късно в пристанището на Хайфонг. Познавах доста от онези идиоти от „Медуза“ и не се сещам за нито един, чийто череп да не ми се иска да пръсна с куршум. Сега ти ми казваш, че имало един и той бил твоят „Джейсън Борн“ и ще се скъсаш да го запазиш жив и извън обсега на Чакала. Хайде да престанем с глупостите, Алекс. Искаш ли да работиш с мен или не?
Конклин се отпусна на стола и на устните му бавно се появи усмивка.
— Аз ви казах, че не съм против вашето назначаване, господине. Беше просто интуиция, а сега вече зная защо. Вие сте оперативен работник. Ще работя с вас.
— Хубаво — каза директорът. — Ще въведем най-строго наблюдение и се надявам на Господа вашата теория, че ви искат жив, да излезе вярна, защото по никакъв начин не можем да покрием всеки прозорец или покрив. Вие по-добре разбирате риска.
— Разбирам го. И тъй като два къса за стръв са по-добри от един в казан с пирани, аз искам да разговарям с Mo Панов.
— Вие не можете да го молите да участва в това — противопостави се Касет. — Той не е един от нас. Защо и той?
— Защото е един от нас и ще е по-добре да го попитам. Ако не го направя ще ми удари спринцовка със стрихнин. Вижте, той също бе в Хонконг по почти същите причини. Преди години се опитах да убия най-близкия си приятел в Париж, защото бях направил ужасната грешка да повярвам, че приятелят ми е превъртял, а истината беше, че той просто бе загубил паметта си. Само няколко дни по-късно на Морис Панов, един от водещите психиатри в страната, лекар, който не можеше да понася модните психарски бръщолевеници, беше връчен „хипотетичен“ психиатричен профил, като от него се искаше незабавна реакция. Описанието разкри свиреп таен агент, една ходеща бомба със закъснител, с хиляди тайни в главата, агент, който бе прекрачил границата… Въз основа на оценката на хипотетичния профил, която направи на място, на този хипотетичен профил, за който по-късно той си мислеше, че не беше по-хипотетичен от супата на Камбъл — един невинен амнезик почти хвръкна във въздуха при засадата, която правителството му бе устроило на седемдесет и трета улица в Ню Йорк. Когато някакви останки оцеляха от онзи мъж, Панов изиска да бъде назначен за негов лекуващ лекар. Той не можа да си прости. Какво би направил някой от нас на мястото му, ако аз не разговарях с него за онова, за което става въпрос?
— Ще ти каже, че ти слага инжекция за настинка, а ще те натъпче със стрихнин, приятелю — каза Десоул и кимна с глава.
— Къде е Панов сега? — попита Касет.
— В хотел „Брукшайър“ в Балтимор, под името Морис, Филип Морис. Той отмени ангажиментите си днес, каза, че е болен от грип.
— Тогава хайде на работа — обади се директорът и взе жълтия работен бележник пред себе си. — Между другото, Алекс, един печен оперативен работник не се интересува от ранга и не би се доверил на човек, който не може да се обръща към него на малко име. Както добре знаете, аз се казвам Холанд, а малкото ми име е Питър. Отсега нататък сме Алекс и Питър, ясно ли е?
— Ясно, Питър. Печен си.
— Щом съм тук, имам предвид географското място, а не този стол, може да се приеме, че съм печен.
— Оперативен работник — промърмори одобрително Конклин.
— Освен това, след като вече захвърлихме дипломацията, естествена за човек от този бранш, на теб трябва да ти е ясно, че бях доста упорит. Искам полезно и трезво участие, а не емоционални излияния. Ясно ли е?
— Аз не работя по друг начин. Питър. Една задача може да се основава на емоции и в това няма нищо лошо, но изпълнението на стратегията е желязно… Аз географски също съм тук, с цялата си индивидуалност и прочие и това предполага, че също съм печен, ясно ли е?
Холанд се засмя. Имаше усмивка на младеж, която контрастираше с прошарените кичури коса — усмивка на професионалист, освободен за момент от грижите за работата си, за да се завърне към света, който познава най-добре.
— Дори може да се сработим — каза директорът. И тогава, като че ли за да заличи окончателно образа на директор, той постави лулата на масата, пресегна се към цигарите, пъхна една в устата си, щракна запалката и започна да пише в бележника. — Бюрото да върви по дяволите. Ще използваме само наши хора и ще проверяваме всеки под силен микроскоп — заключи той.
Чарлс Касет, предполагаемият наследник на директорското място, потъна в стола си и въздъхна.
— Защо ми се струва, че трябва да следя и проверявам и двама ви, господа?
— Защото си чиста проба аналитик, Чарли — отговори Холанд.
