Ултиматумът на Борн полностью

— Подразбира се, че приятелите ти ще са готови да те посрещнат. На добър час.

— Бен — каза Джейсън, като гледаше изпитателно младежа, — защо правиш това. Пренебрегваш категорична заповед…

— Не съм получавал никаква заповед! — прекъсна го руснакът. — А дори и да съм — не съм послушен робот. Ти имаше задача и постигна целта си… А освен това има и шанс за майка ми…

— Повече от шанс — прекъсна го Борн.

— Хайде да тръгваме! Губим време. Йелск и Зомош са само началните пунктове. Чака те дълго и опасно пътуване, Арчи.

Слънцето залезе и островчетата около Монсера потъмняха и заприличаха на тъмнозелени късове, обагрени от блещукащото синьо небе и безкрайната дантела от бяла пяна, бликаща от кораловите рифове навътре в морето — и всичко това окъпано в прозирната оранжева светлина на карибския хоризонт. Лампите в четирите последни вили в редицата над плажа на Транкуилити Ин светваха една подир друга. Виждаха се фигури, които минаваха от стая в стая и излизаха на балконите, окъпани от лъчите на залязващото слънце. Лекият бриз донасяше от тропическите храсти прелестно ухание, а покрай рифовете бавно плуваше самотна рибарска лодка с улова си от късния следобед, предназначен за кухнята на хотела.

Брендън Патрик Пиер Префонтен излезе с чаша перие на терасата на вила Седемнадесет при Джони Сен Жак, който отпиваше ром с тоник.

— Колко време ти трябва, за да отвориш отново хотела? — попита бившият съдия от бостънския съд, като се отпусна край бялата маса от ковано желязо.

— Строителните ремонти могат да привършат за няколко седмици — отвърна собственикът на Транкуилити Ин, — но това, което витае тук и ще напомня за случилото се, ще трае много, много повече.

— И все пак — колко време?

— Ще ми трябват четири-пет месеца, преди да изпратя първите брошури — за сезонни резервации ще бъде твърде късно, но Мари е съгласна с мен. Да предприемем нещо по-рано не само ще бъде липса на добър вкус, но и отново ще раздуха мълвата… Терористи, контрабандисти на наркотици, корумпирано правителство на острова — нямаме нужда от това и не го заслужаваме.

— Е, както вече казах, мога да си поема разноските — незабавно се обади съдията от Масачузетс. — Вероятно не по най-високите цени през сезона, скъпи ми приятелю, но с положителност достатъчно, за да си платя за една вила, че даже и за фонда на хотела ще остане.

— Забрави това, казах ти. Никога не бих могъл да ти се отплатя. Транкуилити е на твое разположение и можеш да останеш колкото си искаш. — Сен Жак се извърна от перилата и седна срещу Префонтен, а очите му не се откъсваха от рибарската лодка в морето под него. — Тревожа се за хората тук — и за тези в лодките, и за тези на брега. Имах три-четири лодки, които ме снабдяваха с прясна риба. Сега имам само една, която носи за нас и за служителите, които останаха — а те всички са на половин заплата.

— Значи все пак имаш нужда от парите ми.

— Хайде, хайде, господин съдия, за какви пари говориш? Не искам да се бъркам в чужди работи, но Вашингтон доста подробно ме осведоми за теб. Ами че ти от години си лишен от правото да практикуваш.

— А, да, Вашингтон! — вдигна Префонтен чашата си към оранжево-лазурното небе. — Там, както винаги, едва кретат след престъпленията, а що се касае до техните престъпления — там пък хич ги няма.

— Какво имаш предвид?

— Искаш да кажеш кого имам предвид. Рандълф Гейтс — ето кого.

— Онова бостънско копеле ли? Оня, който пусна Чакала по дирите на Джейсън?

— Покъртително промененият Рандълф Гейтс, Джони. Променен във всичко, с изключение на случаите, когато трябва да връща пари… Но все пак е с ума и съзнанието, с които го познавах в Харвард преди години. Не най-блестящият, не най-добрият, но с литературни и ораторски способности, които прикриват липсата на истински талант.

— Сега пък за какво говориш?

— Онзи ден отидох да го видя в рехабилитационния център в Минесота, а може би беше в Мичиган — не си спомням добре, защото летях в първа класа, а там дават пиене на корем. Както и да е, срещнахме се и се договорихме. Той минава от другата страна, Джони. Сега има намерение да защитава със законни средства хората, а не конгломератите, които купуват и продават на хартия. Каза ми, че ще преследва посредниците при сливанията на компаниите и онези, които нарочно внасят смут на пазара, за да печелят милиони от това, и закриват хиляди работни места.

— Как би могъл да успее?

— Разчита на това, че е бил вътре в нещата и познава всички тънкости, и иска да посвети големите си способности на тази кауза.

— И защо го прави?

— Защото Едит се върна при него.

— Коя, за Бога, е Едит?

— Жена му… Между другото, още съм влюбен в нея. Случи ми се още в мига, когато я видях за първи път, но по онова време един прочут съдия с жена и дете, независимо колко отблъскващи са те, не можеше дори да се опита да спечели обекта на копнежите си. Великият Ранди никога не я е заслужавал. Може би сега ще се постарае да компенсира за всичките тези години.

— Много интересно, но какво общо има с това, за което сте се договорили?