Авторски права
Robert Galbraith
CAREER OF EVIL
First published in Great Britain in 2015 by Sphere
© 2015 J.K. Rowling
The moral right of the author has been asserted.
All characters and events in this publication, other than those clearly in the public domain, are fictitious and any resemblance to real persons, living or dead, is purely coincidental.
All rights reserved.
No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted, in any form or by any means, without the prior permission in writing of the publisher, nor be otherwise circulated in any form of binding or cover other than in which it is published and without a similar condition including this condition being imposed on the subsequent purchaser.
Cover design & Photography: Nico Taylor © Little Brown Book Group Limited 2015
Full credits appear at the back of the book.
Selected Blue Öyster Cult lyrics 1967–1994 by kind permission
of Sony/ATV Music Publishing (UK) Ltd.
www.blueoystercult.com
‘Don’t Fear the Reaper: The Best of Blue Öyster Cult’ from Sony Music Entertainment Inc available now via iTunes and all usual musical retail outlets.
© Надя Баева,
ИК „Колибри“, 2016
ISBN 978-619-150-792-4
За автора
Робърт Галбрейт е псевдоним на Дж. К. Роулинг, авторка на знаменитата поредица за Хари Потър и на романа „Вакантен пост”.
Анотация
Когато Робин Елакот получава загадъчна пратка, с ужас открива, че тя съдържа… отрязан женски крак.
Шефът й, частният детектив Корморан Страйк, макар и по-малко шокиран, е също толкова разтревожен.
Четирима души от миналото му може да стоят зад това. Страйк знае, че всеки от тях е способен на доживотна злопаметност и небивала жестокост.
Двамата с Робин вземат нещата в свои ръце и се потапят в мрачния и извратен свят на заподозрените. Докато се надпреварват с коварния план на убиеца – един съвременен Джак Изкормвача – Страйк и Робин се сблъскват с нови ужасяващи разкрития.
„В служба на злото“ е третият роман от възторжено посрещнатата поредица за частния детектив и неговата сътрудничка. Това е страховита и сложно замислена мистерия с изненадващи обрати на всяка крачка, но и завладяващ разказ за мъж и жена, озовали се на кръстопът в личния и професионалния си живот.
В служба на злото
* * *
I choose to steal what you choose to show
And you know I will not apologize –
You’re mine for the taking.
I’m making a career of evil . . .
1 Онова, което си изложила на показ, решен съм да открадна. / Да искам прошка не възнамерявам – / ти отредена си за мен, а не за друг. / На злото в служба се поставям...
Блу Ойстър Кълт, „В служба на злото“. Текст Пати Смит – Б. пр.
1
2011
This Ain’t the Summer of Love2
2 Не е това лятото на любовта – Б. пр.
Не беше успял да отмие всичката й кръв. Тъмна линия, подобна на скоба, личеше под нокътя на средния пръст на лявата му ръка. Започна да я чопли, макар че му харесваше да я вижда там като спомен за удоволствията от предишния ден. След минута безплодни опити пъхна окървавения нокът в устата си и го засмука. Острият дъх му припомни миризмата на пороя, който беше бликнал неудържимо върху покрития с плочки под и беше оплискал чак стените. Дънките му се напоиха, а прасковено розовите хавлиени кърпи в банята се превърнаха в окървавени парцали.
Тази сутрин цветовете изглеждаха по-ярки, светът – по-пленителен. Чувстваше се ведър и ободрен, сякаш я беше погълнал и нейният живот се бе влял в него. Убиеш ли ги, вече ти принадлежаха: беше далеч по-върховно овладяване, отколкото чрез секс. Да знаеш как изглеждат в момента на смъртта бе интимност, непостижима между две живи тела.
Обзе го порив на възбуда при мисълта, че никой нямаше представа какво е направил, нито какво още се канеше да извърши. Смучеше средния си пръст, щастлив и умиротворен, облегнат на топлата стена под слабите лъчи на априлското слънце, с поглед, вперен в къщата насреща.
Не беше елегантна къща. Беше най-обикновена. Ала безспорно по-хубаво място за живеене от миниатюрния апартамент, където вчерашните му втвърдени от кръв дрехи, напъхани в черни торби за боклук, чакаха да бъдат изгорени и където бяха ножовете му – лъснали след измиването им с белина, затъкнати зад тръбата под кухненската мивка.
