Вампирите и градът полностью

Сърцето заби в ушите й. Каква страшна присъда й носеше тази нощ? И защо? Животът й най-после бе започнал да изглежда обнадеждаващ отново.

— Хайде, дами, елате. — Грегори посочи към вратата. — Нека им осигурим малко усамотение.

Дарси приседна на края на един фотьойл, докато приятелите й излизаха в колона от стаята. Конър крачеше наоколо, килта му се увиваше около коленете. Той бе нервен, осъзна тя и това накара пулса й да се учести още повече.

Той прочисти гърло.

— Хареса ми твоето предаване.

— Благодаря.

— Разбрах, че не си казала на шефа си, че Остин работи в ЦРУ?

— Не. Слай бе достатъчно побеснял още щом научи, че той е смъртен.

Конър скръсти ръце пред широките си гърди.

— Той дойде да ме види преди няколко часа.

— Остин?

— Да. Имаше да ти каже нещо важно. А приятелите ти не са го допуснали до теб.

Сърцето на Дарси спря. Остин се е опитвал да се свърже с нея? Докато тя остана безмълвна, дочу приглушен шепот зад вратата. Приятелите й подслушваха. Любопитните й, прекалено покровителствени приятели.

— Остин се е опитвал да се свърже с мен?

— Да. — Конър погледна към вратата, където шепотът се бе усилил. — Предполагам, че са се опитвали да те защитят.

Дарси повиши глас.

— Колко глупаво от тяхна страна. Би трябвало да знаят, че мога да се грижа сама за себе си.

Шепотът престана.

Устата на Конър трепна.

— Добре казано, девойче — тихо отвърна той.

Дарси посочи към стола до нейния.

— Какво каза Остин?

— Твърдеше, че вече не работи в ЦРУ. — Конър седна на предложения му стол. — Проверихме го и наистина е така. В действителност, Шон Уилън го е сложил в черния списък на всяка една правителствена организация.

— Ясно. — Бедният Остин. Той бе в по-лошо положение, отколкото тя.

— Казала си му за експеримента за обратна трансформация на един вампир в смъртен.

— Да. — Дарси се намръщи. — Казах му, че не е проработил.

— Защото е необходимо оригиналното ДНК на вампира.

— Да. — Дарси се зачуди накъде водеше всичко това.

— Остин ми донесе ножа, с който бе нападната преди четири години. Целият е покрит с твоята кръв. С човешката ти кръв.

Дарси падна назад в стола.

— Искаш да кажеш…?

— Да. Занесох ножа на Роман. Той изолира човешката ти ДНК и мисли, че ти си най-добрият ни кандидат, който бихме могли да открием.

Тя притисна ръка към гърдите си. Сърцето й бумтеше в ушите.

— Аз… аз отново мога да стана смъртна?

Шепотът зад вратата се възобнови. Конър се наведе напред и подпря лакти на коленете си.

— Трябва да ти кажа, девойче, че има вероятност да загинеш по време на процедурата.

— Колко голяма вероятност?

— Роман изчисли, че има седемдесет и пет процента шанс за успех.

И двадесет и пет процента шанс да умре.

Вратата се отвори с трясък, карайки я да подскочи в стола си.

— Не го прави! — Маги се втурна в стаята.

— Съгласен съм с нея. — Грегори влезе с маршова стъпка. — Не трябва да рискуваш живота си, Дарси. Имаш си доста добър живот тук.

Останалите дами също се съгласиха, мърморейки.

Очите на Дарси се изпълниха със сълзи. Тя наистина имаше обещаващо бъдеще във вампирския свят. Но нямаше Остин. А той все още я искаше. Затова бе занесъл ножа на Конър.

— Остин иска ли да го направя?

Конър поклати глава.

— Не каза. Каза само, че ти заслужаваш да си щастлива. И заслужаваш да имаш избор.

Той иска аз да избера. Тя можеше да има бляскаво бъдеще като знаменитост във вампирския свят. Имаше прекрасни приятели, които държаха на нея и движение за правата на жените, което успя да създаде. От другата страна бе Остин. И семейството й. И слънчевата светлина. И шанс едно към четири да умре.

— Не го прави. — Маги коленичи до стола й. — Нуждаем се от теб.

— Не съм сигурна, че сме достатъчни. — Очите на Ванда блестяха от сълзи. — Няма нищо по-свещено на света от любовта.

— Но ние я обичаме! — извика Маги.

Една сълза се стече по бузата на Дарси.

— Достатъчно с празните приказки. — Конър се изправи. — Това е решение на Дарси. Преди не можах да й предоставя избор, но сега мога.

Дарси избърса бузите си.

— Трябва да поговоря насаме с Конър за малко.

Приятелите й излязоха бавно от стаята и затвориха вратата. Дарси пое рязко въздух.

— Ако реша да направя това, може и да не оцелея, затова искам да ти кажа как се чувствам.

Конър седна тежко на стола до нея.

— Знам, че ме мразиш. Не те обвинявам, заради това.

— Казвах си, че трябва да те мразя, но сега осъзнавам, че бях ядосана на себе си. Аз се… срамувах. — Още сълзи се спуснаха по бузите й и тя ги избърса.

— Защо, девойче? Беше много смело от твоя страна да спасиш онова момиче.

Дарси поклати глава.

— Бях страхливка. Обвинявах теб, че ме превърна, че не ми остави избор. Но истината бе, че имах избор. Когато изля кръвта си в гърлото ми, можех да я откажа. Можех да обърна глава настрани и да умра с достойнство. Но не го направих. Страхувах се. Не исках да умра.

— Никой не иска да умре, девойче.

— Аз пих от кръвта ти. — Сълзите потекоха по лицето й. — Бях толкова ужасена от себе си.

Конър сграбчи ръцете й.

— Ти направи това, което трябваше, за да оцелееш. И постъпи правилно. Виж хубавите неща, които постигна. Нашият свят е по-добро място заради теб.