Маги избухна в сълзи. Кора Лий и лейди Памела се присъединиха към нея. Ванда се запрепъва до един стол и се сгромоляса върху него. Грегори се свлече върху стената със затворени очи.
Очите на Остин се напълниха със сълзи. Какво, по дяволите, бе направил? Той нямаше право да отнема Дарси от тези хора, които я обичаха.
— Все още може да я оставите вампир.
Конър поклати глава.
— Това бе неин избор. Тя заслужава да има право на избор и ти го знаеш.
— Чуй ме! Ако нещата тръгнат на зле, ако умира искам да я превърнеш във вампир. Така ще бъде в безопасност.
Конър отпусна ръка, освобождавайки Остин.
— Попитах я за това и тя каза „не“. Ако започне да умира, тя иска да я оставя.
— Не! — Остин отстъпи назад, отказвайки да приеме това. Той се върна отново до Конър. — Няма да я оставя да си иде. Ще я превърнеш отново във вампир. — Той се приближи по-близко. — А след това ще превърнеш и мен.
Конър се изненада.
— Сериозно ли говориш?
Остин издърпа надолу яката на ризата си.
— Какво чакаш? Давай, нещастнико!
Грегори се запъти към тях.
— Готов си да станеш вампир, за да спасиш Дарси?
— Да. Ще направя каквото е необходимо.
Конър и Грегори се спогледаха.
— Не бях сигурен, че тя е направила правилния избор. Или че този мъж я заслужава. Но сега виждам, че е.
Погледът на Остин се замъгли от сълзи.
— Не я оставяй да умре.
— Ще направим всичко по силите ни. — Конър отново влезе в операционната.
Остин се наведе напред и опря чело срещу вратата.
— Преценил съм те грешно — обади се зад него Грегори.
Остин се обърна. Младият вампир протегна ръка напред и Остин я здрависа. Те зачакаха тихо край вратата.
След няколко минути, Грегори вдигна глава и долепи ухо до вратата.
— Какво има? — попита Остин.
— Въодушевиха се — прошепна Грегори. — Мога да ги чуя. Тя… тя реагира. Диша самостоятелно.
— Влизам вътре. — Остин дръпна силно вратата и нахълта вътре.
Дарси лежеше на операционната маса, а бледото й лице бе осветено от силни лампи. Роман Драганести и ниският химик на име Ласло се суетяха около нея.
— Не трябва да си тук — измърмори Конър.
— Разкарай се — озъби му се Остин.
— Това ли е начинът, по който трябва да говориш на новия си шеф?
— Не ме интересува… какво? — Остин хвърли поглед на шотландеца, преди да върне погледа си на Дарси.
— Съвзема се — обяви Роман.
Остин пристъпи напред.
— Добре ли е?
Роман погледна нагоре.
— Ти сигурно си Остин.
— Да, сър. — Той се спря до операционната маса. — Тя добре ли е? Получи ли се?
Роман провери жизнените й показатели на близката машина.
— Справя се чудесно.
— Направихме го! — Ласло завъртя едно копче на лабораторната си престилка. — Това е огромно постижение, сър.
Дарси помръдна глава и изстена. Остин докосна лицето й.
— Дарси?
Тя отвори очи.
— Остин?
— Да. — Той хвана ръката й. — Тук съм, любима.
Погледът й се плъзна по стаята.
— Аз… аз съм жива.
— Как се чувстваш? — Роман прегледа очите й с малко фенерче.
— Уморена. Слаба. Жадна.
— Жадна за какво? — Роман изключи фенерчето си.
Дарси облиза устни.
— Вода. Сок. — Тя се усмихна бавно. — Ванилов млечен шейк.
Роман се усмихна.
— Това е добър знак.
Ниският химик свали латексовата си ръкавица.
— Мога да ида до кафенето и да й донеса нещо.
Роман кимна.
— Засега само сок. Благодаря ти, Ласло.
— За мен бе удоволствие. — Ласло отскубна копчето на лабораторната си престилка. — Бе чест да взема участие в такова чудотворно събитие. — Той се измъкна от стаята.
От чакалнята се чуха весели възгласи. Ласло явно бе разпространил добрата новина.
Остин отметна косата на Дарси от челото й.
— Чу ли това, любима? Всичките ти приятели се радват за теб.
Тя го погледна, очите й блестяха от сълзи.
— Толкова се страхувах.
— Сигурен съм, че е било така. Аз бях ужасен.
— Да, така е. — Конър пристъпи напред. — Момъкът дори предложи да стане вампир, ако спрем процедурата.
Дарси ококори очи.
— О, не, Остин. Щях да съм ти толкова ядосана.
— Знам, но реших, че ще ти мине след век или два. И щяхме да бъдем заедно.
Тя се усмихна. И той бе погубен.
— Омъжи се за мен. Знам, че това не е най-романтичното предложение, но не мога да чакам. Моля те, кажи, че ще се омъжиш за мен.
Една сълза се спусна по бузата й.
— Ще се омъжа за теб.
Остин се ухили. Той се наведе по-близо, за да избърше сълзата й.
— Не плачи. Сега точно не съм добър улов. Дори нямам работа и…
— Почакай малко, момко — прекъсна го Конър. — Аз разказах на Ангъс Маккей за теб и той иска да те наеме. Нужна ни е помощ, за да открием Касимир. Той е някъде в Източна Европа.
Остин се изправи.
— Кой е Ангъс Маккей? И кой е Касимир?
— Касимир е водачът на Бунтовниците — обясни Роман. — Той е най-злият, най-поквареният вампир на света.
— Като смъртен ти имаш преимуществото да душиш наоколо през деня — продължи Конър. — А с психическите си умения и обучението ти в ЦРУ си най-подходящият човек за тази работа.
Остин преглътна. Това бе точно този род мисии, за които бе мечтал. Той хвърли поглед към Дарси.
— Трябва да го направиш — прошепна тя.
— Няма да те напусна.
— Ще дойда с теб. Винаги съм била добра в проучването и разследването. Ще ти помагам.
