Дарси седна в центъра на масата, след това извади бележник и писалка от папката си. Ванда седна от дясната й страна.
— Значи търсим най-красивия мъж? Това е лесно. Трябва да е висок, тъмен и загадъчен.
— Искаш да кажеш като дон Орландо. — Маги седна от лявата страна на Дарси. — Той би бил моят избор за най-сексапилен мъж на планетата.
Ванда подпря лакът на масата.
— Какво ще кажеш ти, Дарси? Какво смяташ за секси?
— Ами нека да помисля. — Тя си припомни слънчевите безгрижни дни по плажовете на Южна Калифорния. Кои мъже караха сърцето й да бие като плясъка на вълните? — Той трябва да е интелигентен, мил, честен и да има духовито чувство за хумор.
— Скука. — Ванда се прозина. — Кажи ни как изглежда.
Дарси присви очи, представяйки си перфектния мъж.
— Той ще бъде висок, с широки рамене и златна кожа, потъмняла от слънцето. Косата му ще бъде руса, не, светлокестенява, но с руси кичури, изсветлели от слънцето. Ще има сини очи, които искрят като езеро, когато слънцето залязва, а усмивката му ще бъде бляскава…
— Нека позная — промърмори Ванда. — Като слънцето?
Дарси се усмихна смутено.
— Е, ти попита. Това е моята представа за перфектния мъж.
Маги поклати глава.
— Скъпа, това не е мъж. Това е Аполон, богът на слънцето.
Ванда се изсмя.
Аполон, богът на слънцето? Дарси простена. Може би перфектният мъж беше един мит, една фалшива надежда, която никога нямаше да види светлината на деня.
Чу се почукване на вратата. Една млада жена надникна.
— Здравейте, аз съм Мишел. — С хубав костюм и кестенява коса, вдигната в кок, беше очевидно, че секретарката подражава на шефката си. — Първият ви кандидат е готов. Боби Стрейзънд.
Дарси вдигна писалката си, за да си води бележки и замръзна на място. В стаята влезе висока жена с широки рамене. Червената й пайетена вечерна рокля блестеше ослепително. Тя метна червената си боа от пера през рамо и застана в драматична поза.
Какво? Ченето на Дарси увисна. Не знаеше ли госпожа Стайн, че прослушването бе като за армията — търсеха няколко добри мъже?
— Съжалявам, но ние търсим мъж…
— Той е мъж — прошепна Ванда.
Дарси примигна и погледна по-внимателно.
Боби се отправи към тях, бедрата му се люлееха в тясната червена рокля.
— Аз съм мъж, скъпа — каза той с дълбок, дрезгав глас. — Бихте ли искали да чуете как пея? Моето изпълнение на „Спомени“6 гарантирано ще ви разплаче. — Той постави надписана снимка на масата и я потупа леко. Червеният му лак за нокти напълно съответстваше с роклята му.
Дарси се загледа в нея — или него — за момент. Как можеше да се случва това? Беше обяснила, че търсят най-сексапилния мъж на планетата.
— Аз… аз се страхувам, че не сте подходящ за ролята, която имаме предвид.
Лицето на Боби посърна. Той подсмръкна и извади една дантелена кърпичка от деколтето на вечерната си рокля.
— Винаги е едно и също. Хората никога не ме разбират.
Дарси изпъшка вътрешно. Страхотно, сега щеше да се разплаче.
— Само искам шанс да се докажа. Твърде много ли искам? — Боби попи очите си. — Защо не съм подходящ за водеща мъжка роля?
— Може да помогне, ако се обличаш като мъж — промърмори Ванда.
— Но аз съм мъж. Изцяло мъж — настояваше Боби, а след това се наведе към Дарси. — Да не би да ми се е разтекла спиралата?
— Не, изглеждаш… чудесно.
— Благодаря ви. — Боби се усмихна тъжно, червените му устни трепереха. — Не се притеснявайте за мен. — Той вдигна ръка, сякаш да предотврати съчувствието им. — Някак си, ще оцелея. Ще продължа борбата. В края на краищата, аз съм артист. И никога не трябва да жертвам личния си стил.
— Не, разбира се, господин Стрейзънд. Ако имам нужда от някой, с вашия… стил, бъдете сигурен, че ще ви се обадя.
Боби вдигна кърпичката високо във въздуха, а след това свали ръката си, притискайки я към гърдите си.
— Благодаря ви — завърши той и излезе през вратата.
Дарси поклати глава.
— Дано нещата станат по-добре.
Мишел отвори вратата.
— Чъки… — Тя погледна в листа и се намръщи. — Бадабинг.
В стаята влезе слаб мъж. Копринената му риза бе наполовина разкопчана и разкриваше къдравите косми на гърдите му и три златни синджира. Той подметна снимка на масата.
— Уау! — Мъжът ги изгледа, а в усмивката му проблесна един златен зъб. — Никога не съм виждал толкова много горещи мадами под един покрив. — Отстъпи назад и застана в небрежна поза, с бедро, издадено настрани.
Дарси потисна потръпването си.
— Господин… Бадабинг. Имате ли опит?
Той се засмя и засука тънкия си мустак. На кутрето му блестеше диамантен пръстен.
— Да, по дяволите. Аз имам всякакъв опит. Какво имате предвид, дами? — намигна той.
Ванда се наведе към Дарси и прошепна:
— Мога ли да го убия?
— Значи — Чъки затъкна палци под колана си, — ако спечеля, ще ми викат най-сексапилния мъж на планетата?
— Първо трябва да бъдете избран за шоуто. — Дарси взе снимката му и я плъзна под бележника си.
— Ей, ако искате сексапил, попаднали сте на правилното място. — Чъки завъртя тесните си бедра. — Не ме наричат Бадабинг без причина.
— Моля те, остави ме да го убия — изсъска Ванда.
Дарси се изкушаваше да даде благословията си.
