— Съжалявам, господин Бадабинг, но няма да имаме нужда от вашите услуги.
Чъки изсумтя.
— Не знаете какво изпускате.
Ванда се усмихна.
— Нито пък ти.
С презрителна усмивка, Чъки закрачи към вратата.
Окото на Дарси трепна. Тя разтри слепоочието си, опитвайки се да облекчи засилващото се чувство на обреченост.
Мишел отвори вратата.
— Това е Уолтър.
Уолтър влезе в стаята. Той бе мъж на средна възраст, с оплешивяваща коса и заоблен корем.
— Как сте? — Мъжът се усмихна, докато оставяше снимката си на масата.
Никога не би минал за сексапилен, но поне притежаваше добри маниери. Дарси се усмихна.
— Имате ли опит в актьорството?
— Разбира се, че имам. През последните три години съм участвал в реклами на „Пилешките крилца на Капитан Джак“. — Усмивката на Уолтър стана колеблива, когато те не реагираха. — Сещате се, „Пилето на Капитан Джак“? Те правят най-добрите пържени крилца в града.
— Страхувам се, че не ядем пилешко — каза Маги.
— О, вегетарианци, а? Е, аз пея и танцувам този танц. Ето, ще ви покажа. — Уолтър пристъпваше напред-назад из стаята, размахвайки ръце. След това започна да пее: — „Аз съм печен с билки и подправки и пристигам с вкусен ориз. Никога не се пържа, така че няма да умрете. И ще се влюбите в новите ми ниски цени!“
Ченето на Дарси увисна. Двете й приятелки запазиха мълчание.
Усмивката на Уолтър бе горда.
— Много яко, нали? Разбира се, изглежда още по-добре, когато нося костюм на пиле. Прибран е в колата ми, ако искате да го видите.
Те продължиха да го зяпат.
— Останахте без думи, а? Случва ми се постоянно.
Окото на Дарси отново трепна.
— Страхувам се, че прослушването не е музикално риалити шоу. Но ако някога направим такова, ще си спомня за вас.
— О, добре. — Раменете на Уолтър се отпуснаха. — Благодаря ви, все пак. — Той тръгна към вратата, изглеждайки напълно смачкан.
Дарси се наведе напред и тресна челото си върху масата.
— Това е безнадеждно.
— Не се притеснявай — потупа я Маги по гърба. — Има още цяла група, която трябва да видим.
Един час и двадесет кандидати по-късно, пилешкият танц на Уолтър започваше да изглежда наистина добре.
Тогава Мишел отвори вратата и изпусна дълга, замечтана въздишка.
— Гарт Манли. — Тя притисна ръка към гърдите си, докато той влизаше в стаята.
Маги и Ванда също въздъхнаха. Те потънаха в местата си. Дарси им хвърли притеснен поглед. Може би бяха пили кръв с изтекъл срок на годност. Но не, не изглеждаше да страдат от лошо храносмилане. Те се взираха блажено в новия кандидат.
Мъжът бе наред, предположи тя. Определено бе най-красивият, който бяха виждали досега, макар че това не означаваше много. Вълнистата му тъмна коса бе сресана назад, откривайки мургавото му лице.
— Господин Манли, имате ли опит в актьорството?
— Да. — Той остави надписаната си снимка на масата, а след това зае разкрачена поза. Когато скръсти ръце над широките си гърди, бицепсите му се издуха.
Маги и Ванда въздъхнаха отново. Мишел остана на прага, потривайки бузата си срещу рамката на вратата.
— Какъв опит? — попита Дарси.
— Най-вече в театъра. — Той повдигна едната си тъмна вежда. — Искате ли да ме видите как играя?
— О, да — каза Маги.
Той наведе глава, очевидно влизайки в роля.
Ванда прошепна:
— Избери го. Великолепен е.
Дарси я сръчка, за да млъкне.
Гарт Манли вдигна брадичката си и се загледа над главите им. След миг вдигна дясната си ръка.
— Да бъдеш или да не бъдеш…
— Може ли да се завъртиш, моля? — попита Маги.
Той изглеждаше изненадан, след това се обърна с гръб към тях и започна отново. Вдигна дясната си ръка.
— Да бъдеш или да не бъдеш…
Ванда и Маги се наведоха напред, очите им бяха приковани към стоманения му задник. Дарси едва успяваше да изслуша изпълнението му от тежкото им дишане.
— Кое е по-благородно…
— Може ли да си свалиш ризата? — попита Ванда.
Той се завъртя, за да ги погледне.
— Моля?
Дарси потисна един стон. Трябваше да настоява сама да провежда интервютата.
— Ще има джакузи — обясни тя. — Трябва да знаем, дали ще изглеждате добре в бански костюм.
— О, разбира се. — Той свали черното си кожено яке и го метна на гърба на стола. Докато разкопчаваше ризата си, ги погледна изпод гъстите си мигли и бавно се усмихна. — Ще получа ли някаква музика, докато се събличам?
Маги се изкикоти. Дарси почти се изкикоти. Ванда прокара дългия си лилав нокът по долната си устна.
— Кажи ми, Гарт, имаш ли опит в стриптийза?
Той я дари с горещ поглед.
— Предпочитам да не го правя сам.
Ванда спусна ръката си към ципа на деколтето на плътно прилепналия си костюм.
— О, аз определено съм в настроение за… дует.
Дарси отмести поглед встрани. Господи, Ванда разкопчаваше костюма си.
— Добре, това е достатъчно. Господин Манли, бихте ли изчакали във фоайето? Може да се наложи да ви видим отново.
— Разбира се. — Със знаеща усмивка, той събра разхвърляните си дрехи и излезе. Мишел се препъна след него.
Маги се обърна към Дарси.
— Защо го отпрати? Мисля, че е перфектен за шоуто.
— Вярвам, че е такъв — призна Дарси, — но трябваше да го измъкна оттук, преди Ванда да се съблече гола.
Ванда изсумтя и закопча костюма си.
— Не си забавна.
