— Е, това е адски странно. Предполагам, че можете да го видите. Третата врата от ляво.
— Благодаря. — Това не бе добро начало. Жегна я чувство за обреченост. Заобиколи бюрото и се отправи по коридора.
— По-добре първо почукайте — извика рецепционистката с носовия си глас. — Може да провежда прослушване.
Дарси погледна назад. Рецепционистката се люлееше в стола си, клатейки пръстите си във въздуха, докато се възхищаваше на лака си. Маги дари Дарси с окуражаваща усмивка. Тя се усмихна леко в отговор, пое дълбоко дъх и почука на вратата.
— Влез — извика груб глас.
Дарси влезе в стаята и се обърна, за да затвори вратата. Зад себе си чу странен звук. Затваряне на цип?
Завъртя се към Силвестър Бакъс. Изглеждаше й на около петдесет смъртни години, макар че нямаше начин да определи възрастта му като вампир. Тъй като бе предимно плешив, той бе прикрил недостатъка, подстригвайки останалата част от косата си доста късо. Мустаците и брадата му бяха силно подрязани и добре поддържани, тъмната му коса бе изпъстрена със сиво. Кафявите му очи веднага я огледаха, фокусирайки се прекалено дълго върху гърдите й.
Тя вдигна кожената папка, за да попречи на погледа му.
— Как сте? Аз съм…
— Нова си. — Погледът му се сведе към ханша й. — Не е зле.
Дарси й се изчерви, докато обмисляше бъдещите последици от това да започне интервю за работа, като удари бъдещия си работодател в лицето. Дилемата й бе прекъсната, когато забеляза как една руса глава, бавно се надига иззад бюрото.
— Съжалявам. — Дарси отстъпи назад към вратата. — Не разбрах, че сте зает.
— Няма проблем. — Господин Бакъс погледна към блондинката. — Това е всичко, Тифани. Може да… излъскаш обувките ми друг път.
Тя наклони глава.
— Искате да излъскам и обувките ви?
— Не — измърмори той. — Просто ела след една седмица.
Дарси осъзна, че наистина бе чула цип. Боже, ако така се провеждаха прослушванията, тя трябваше да предупреди Маги. Винаги бе смятала, че вампирите предпочитат вампирски секс, чисто умствено занимание, което бе смятано за изключително, в сравнение с потния секс на смъртните. Очевидно бе, че господин Бакъс притежава по-отворено мислене. И още по-отворен цип.
Междувременно, Тифани бе станала на крака и притискаше ръце към пълните си гърди.
— Искате да кажете, че съм отзована?
— Разбира се. — Мъжът я потупа по дупето. — Свободна си да тръгваш.
— Да, господин Бакъс.
Тифани представи невероятна походка към вратата, като успяваше да люлее бедра и да поклаща гърдите си едновременно. Наведе се, за да завърти дръжката на вратата, извивайки гърба си, така че дупето й да изпъкне, сякаш отварянето на вратата можеше да предизвика пристъп на вълнуващ екстаз. Спря по средата на излизането си, за да хвърли съблазнителна усмивка към Бакъс, след което се отправи надолу по коридора.
Дарси запази равнодушно изражение, така че кипящият й гняв не се забеляза. Трябваше да се досети, че Дигиталният вампирски канал се придържа към архаични, шовинистични правила на поведение. Така беше навсякъде във вампирския свят. Повечето от женските вампири бяха поне на сто години. Някои дори на векове и не знаеха за напредъка на смъртните жени. Не желаеха да научат. Бяха напълно убедени, че собственият им свят е в пъти по-добър.
Крайният резултат бе трагичен. Женските вампири нямаха представа колко зле са третирани. Просто приемаха това за нормално. Дарси бе разказала на дамите от харема за смелите жени, които бяха страдали в името на правото на гласуване. Страстната й тирада бе отхвърлена като нелепа глупост. Никой не гласува за
Но това бе светът, в който бе закотвена. И тъй като ДВК бе единствената телевизия в света на вампирите, осигуряваше единственият й шанс да върши работата, която отчаяно искаше. И да има независимостта, за която жадуваше. Затова трябваше да бъде любезна с господин Бакъс. Дори ако той бе сексистко прасе.
— Влез. Не се срамувай. — Бакъс се облегна назад в стола си и подпря краката си на бюрото. — И затвори вратата, така че да можем да се усамотим — намигна й той.
Окото на Дарси трепна и тя се надяваше да не изглежда, сякаш е отвърнала на намигването. Затвори вратата и се приближи до бюрото му.
— Радвам се да се запознаем, господин Бакъс. Аз съм Дарси Нюхарт — професионален телевизионен журналист. — Тя извади автобиографията си от папката и я сложи на бюрото. — Както виждате…
— Какво? — Той свали краката си на пода. — Ти си Дарси Нюхарт?
— Да. В автобиографията ми ще забележите…
— Но ти си жена.
Окото й отново потрепна.
— Да, такава съм и както виждате — тя посочи част от резюмето, — съм работила няколко години в местната новинарска телевизия, тук в града.
— По дяволите. — Бакъс удари с юмрук по бюрото. — Ти трябваше да си мъж.
— Уверявам ви, че съм жена, откакто съм се родила.
— С име като Дарси? Кой, по дяволите, кръщава момиче с името Дарси?
— Моята майка. Тя много харесваше Джейн Остин…
— Тогава защо не те е кръстила Джейн! По дяволите. — Бакъс се облегна в стола си и загледа намръщено тавана.
