Вампирите и градът полностью

— Ако погледнете автобиографията ми, ще видите, че съм повече от квалифицирана за мястото в Нощните новини.

— Не си квалифицирана — промърмори той. — Ти си жена.

— Не виждам какво общо с пола има…

Той внезапно се обърна, пронизвайки я с гневния си поглед.

— Виждала ли си някога жена в Нощните новини?

— Не, но това ще бъде идеалната възможност за вас да поправите тази грешка. — Упс. Лош избор на думи.

— Грешка? Луда ли си? Жените не водят новини.

— Аз водех. — Тя сложи пръст върху автобиографията си.

Той погледна надолу.

— Да, но в света на смъртните. Какво разбират те? Техният свят е бъркотия. — Той скъса листа й и го хвърли настрани.

Сърцето на Дарси слезе в корема й.

— Може да ме наемете за месец, на изпитателен срок, така че да мога да докажа способностите си…

— Няма начин. Стоун ще разпердушини това място, ако трябва да работи с жена-водещ.

— Разбирам. Той е чудесен водещ на новините. — Тъп като камък бе по-подходящо. — Но Стоун разказва всички истории монотонно… имам предвид, че говори през всичките тридесет минути.

— Е, и?

— Нощните новини биха били по-вълнуващи и по-динамични, ако включите доклади от кореспонденти в областта. Това е моята специалност и ще бъда щастлива да…

— Обмислях да направя точно това. И смятах да те наема, но ти се оказа жена.

Сърцето й потъна още няколко сантиметра по-надолу.

— Не виждам…

— Новините са сериозен бизнес. Не бива водещите ни да са жени. Хората ще пропуснат нещо важно, защото ще гледат наперените ти малки гърди.

Раменете й се отпуснаха, заедно с наперените й малки гърди. Това беше — непробиваемата стена от мъжкия шовинизъм на вампирите, още веднъж щеше да се блъсне право в нея. Само ако можеше да вземе чук. Или бейзболна бухалка за яйцевидната глава на господин Бакъс.

— Бих могла да работя зад кулисите. Преди пишех собствена…

— Можеш да пишеш?

— Да.

— Можеш ли да си забавна?

— Да. — Докладите й се считаха за хумористични.

Той я изучаваше.

— Струваш ми се по някакъв начин интелигентна.

Окото й трепна.

— Благодаря.

— Всяка нощ сме затрупани с фукльовци, които искат да застанат пред камерата. Намирането на някой с интелект и опит, който да работи зад кулисите, е основен проблем.

— Аз съм много добра в решаването на проблеми.

— Така ли? Тогава нека ти кажа от какво се нуждае ДВК. — Той се наведе напред. — Нуждае се от голям удар.

С бейзболна бухалка?

— Имате предвид ново шоу?

— Да. — Бакъс се изправи и отиде до бялата дъска на стената. — Даваш ли си сметка, че откакто ДВК е в ефир, предаванията ни никога не са били променяни?

— Всички обичат предаванията ви. Особено сапунените сериали.

— Скучно е! Погледни това. — Той посочи дъската, на която бе показан графика на ДВК. — Всяка шибана нощ едно и също нещо. Започваме в осем часа с Нощните новини със Стоун Кауфън. След това, в осем и половина започва „На живо с неживи“, нашето предаване за клюки и знаменитости.

— С Корки Кърант. Видях я преди няколко седмици на бала за откриването на Пролетната конференция.

Бакъс се завъртя към нея, а очите му се разшириха.

— Била си поканена на бала?

— Да. Преди… бях свързана с Роман Драганести.

— Как?

— Работех на непълно работно време в Роматех. — Беше отказала да получава издръжка от Роман, така че Грегори бе уредил да работи в една задна стая в Роматех няколко нощи в седмицата. Роман бе съгласен, стига никой смъртен да не я види.

— Драганести е един от нашите топ спонсори. — Бакъс я наблюдаваше, чешейки брадата си. — Колко добре го познаваш?

По бузите й плъзна руменина.

— Аз… живеех в къщата му.

— Наистина ли? Била си в харема му?

— Ами… може и така да се каже. — Но тя не би го казала.

— Хмм. — Горещият поглед на господин Бакъс се плъзна по тялото й. Явно способностите й за писане се преоценяваха.

Дарси вдигна брадичката си.

— Описвахте графика?

— О, да. — Той се обърна към дъската. — В девет часа започва „Когато вампир се превърне“ със звездата дон Орландо де Корасон. В десет имаме „Всички мои вампири“, а в единадесет „Военна морга“. Но какво се случва в полунощ? — Той сложи пръст върху бялата дъска.

Дарси се намръщи. Там нямаше нищо. Какво излъчваха в полунощ? По това време тя обикновено беше в Роматех, зарината до уши в скучни документи.

— Нищо! — изкрещя господин Бакъс. — Започваме отново и повтаряме целия проклет график. Това е жалко! В полунощ би трябвало да излъчваме най-доброто си шоу, най-апетитната хапка. Но ние имаме… нищо. — Той се завлече обратно към бюрото си.

Дарси пое дълбоко дъх. Това бе шанс да покаже истинската си стойност.

— Имате нужда от ново шоу, а не от друг сапунен сериал.

— Точно така. — Бакъс крачеше зад бюрото си. — Може би шоу за ченгета. Вампир-ченге. Бихме могли да го наречем „Кръв и безредие“. Това ще е различно. Какво мислиш, че трябва да направим?

Тя преглътна. Напрегна мозъка си. Какво беше на мода, преди светът й да се разпадне?

— Какво ще кажете за риалити шоу?

Той се завъртя, за да я погледне.

— Харесва ми! Какво по-реално от вампирите? Но какво ще бъде представянето?