Веровещица полностью

- Разбира се. Чак до самата граница на земите на Нихар.

Мълчание. След което Мерик кимна, лицето му се отпусна и доби почти спокойно

изражение.

- Лельо - рече той на Иврен, - заведи Изьолт до Кладенеца. Излекувай я, ако можеш, а аз

ще дойда да ви взема на следващия удар.

Монахинята изпусна дъх с въздишка.

- Благодаря ти, Мерик - тя сложи ръка зад гърба на Изьолт. - Хайде. Няма да бързаме.

Изьолт стана, Сафи понечи да я последва... но после се спря. Обърна се към Мерик, който

се беше втренчил в нея.

- Бих искала да ида с тях - рече тя. - Но няма да го правя, ако смяташ, че излагам

споразумението на риск.

Той се поизправи, сякаш изненадан, че се е загрижила за договора. И за него.

- Договорът надали ще пострада. Само че...

Той се доближи, пресегна се мъчително бавно и обви лявата ѝ китка с пръсти. Тя не се

възпротиви, затова той вдигна ръката ѝ с дланта нагоре.

- Ако опиташ да избягаш, домна - говореше с нисък глас, от който гърдите ѝ затрептяха,

- ще те намеря.

- Ами? - тя изви вежда, преструвайки се, че не усеща допира му. И че коремът ѝ не пърха и

не се свива от гласа му. -Обещаваш ли, принце?

Той се засмя лекичко и прокара пръсти по опакото на ръката ѝ. Палецът му остави

огнена диря по дланта ѝ... После той я пусна, без да става ясно защо изобщо я беше хванал.

- Обещавам, домна Сафия.

- Сафи - рече тя и със задоволство отбеляза, че гласът ѝ беше спокоен... както и че

Мерик се усмихваше. - Наричай ме „Сафи“.

След това тя се поклони с глава веднъж и излезе от каютата след Изьолт и Иврен на път

към Кладенеца на произхода в Нубревна.

Пътеката до Кладенеца на водата не беше лесна и Изьолт се изтощи до смърт, още

преди да оставят зад гърба си Дара на Ноден. Дори се съмняваше, че Иврен всъщност

вървеше по истинска пътека. Беше стръмна, обрасла с пареща коприва (в която Сафи се

навря и нададе могъщ вой), а насекомите и птиците вдигаха такава врява, че Изьолт се

притесни да не би гръдният ѝ кош да се пръсне от вибрациите.

Най-трудната част обаче беше стръмното изкачване до върха между двата хребета, на

който се намираше Кладенецът на произхода. С помощта на Сафи и на Иврен обаче тя най-

сетне изкачи хълма от черна скала и затаи дъх.

Намираше се край Кладенец на произхода. Кладенецът на водата във Вещерия. В

карауенската книга имаше негова илюстрация, но това тук, истинският Кладенец...

Беше толкова по-въздействащ на живо. Една картина не би могла да улови всички

подробности, отсенки и движения на мястото.

Край тясното корито на равно разстояние бяха разположени шест кипариса (макар и

изсъхнали и оголели); водата вътре беше кристалночиста и разкриваше ясно скалистото

дъно. В книгата ѝ пътеката от каменни плочи около Кладенеца беше изобразена сива, но

тук Изьолт забеляза, че всъщност беше в милион оттенъка на древен бял цвят. Отвъд

каменния ръб на Кладенеца се простираше Яданско море, синьо и безбрежно, но учудващо

спокойно. Съвсем ефирен солен ветрец нежно къдреше повърхността на Кладенеца.

- Няма нищо общо с Кладенеца на земята - заяви Сафи.

Изражението и нишките ѝ издаваха почитание, каквото със сигурност струеше и от

Изьолт.

Иврен изсумтя в съгласие.

- Всеки Кладенец е различен. Онзи в Карауенския манастир се намира на висок връх в

Сирмайските планини; вечно покрит със сняг. И дърветата са борове, не изсъхнали

кипариси - тя повдигна вежди въпросително към Сафи. -Как изглежда Кладенецът на

земята?

- Беше под една козирка - погледът на Сафи се зарея и тя се пренесе в миналото. -

Имаше шест бука, както и водопад, който го пълнеше. Той обаче потичаше само при дъжд.

Иврен кимна с разбиране.

- Същото е и тук - тя посочи каменната преграда, която разделяше източния хребет на

две. - Това се вливаше в реката, но сега има вода само при буря.

- Може ли да погледнем? - попита Изьолт.

Беше ѝ любопитно да види каньона. В книгата не се споменаваше нищо за него.

- Не искаш ли първо да си починеш? - повдигна вежди Сафи, а нишките ѝ добиха

разтревожен оттенък. - Или да опитаме да те излекуваме ?

- Да - намеси се и Иврен, сложи ръка през рамото на Изьолт и я отведе до пътечката, която влизаше във водата. - Хайде да те съблечем и да те потопим в Кладенеца.

- Да ме съблечете?

Изьолт усети как кръвта напуска страните ѝ. И запъна пети на плочите.

- Не само раната ти има нужда от почистване - настоя Иврен и я побутна напред. - Освен

това, ако в Кладенеца е останала някаква магия, е добре да я попиеш с възможно най-

голяма част от кожата си.

Монахинята се замисли за кратко, след което добави:

- Ако предпочиташ, може да останеш по бельо.

- И аз ще се съблека - предложи Сафи и хвана пешовете на ризата си. - Ако някой се

появи - ризата покри главата ѝ и заглуши гласа ѝ, - ще затанцувам, за да отвлека

вниманието.

Изьолт се изкиска пискливо.

- Добре. Печелиш - както обикновено.