Вещиците полностью

Публиката потрепери. Очевидно Върховната вещица беше в ужасно настроение и те го виждаха. Имах чувството, че скоро ще се случи нещо страшно.

— Закуссвам тази сутрин, поглеждам през прозореца и какво виждам? Виждам отврратителна гледка! Виждам стотици, не, хиляди гнуссни деца да играят в пясъка. Убиха ми апетита! Защо не сте се отъррвали от тях? — изкрещя тя. — Защо не сте изтрребили всички тези мрръсни вонящи деца?

При всяка дума, която изричаше, от устата й изхвърчаха сини пръски слюнка като малки куршуми.

— Питам ви защо? — кресна тя.

Никой не отговори на въпроса й.

— Децата вонят! Осмъррдяват целия свят! Не исскаме никакви деца наоколо!

Плешивите глави в публиката закимаха енергично.

— По едно дете на седмица не е досстатъчно! — извика Върховната вещица. — Само на това ли сте способни?

— Ще се постараем повече — промърмориха вещиците. — Ще се постараем много повече.

— Старанието не е досстатъчно! — кресна им Върховната вещица. — Искам въррховни ррезултати! Ето и заповедите ми! Заповядвам ви всяко дете в тази стррана да бъде смачкано, сдъвкано, изпържено и изличено, преди да дойда на посещение другата година по това време! Ясна ли съм?

Публиката ахна изумено. Видях как вещиците се споглеждат с притеснени изражения. Чух и как една вещица в края на първия ред казва:

— Всичките ли? Невъзможно е да ги изтребим всичките!

Върховната вещица се обърна рязко, сякаш някой я бе боднал с шиш в задника.

— Кой се обади? — сопна се тя. — Кой се оссмелява да сспори с мен? Ти беше, нали? — Тя посочи с острия си като игла, облечен в ръкавица пръст към вещицата, която й бе отговорила.

— Не исках да кажа това, Ваше Върховенство! — изписка вещицата. — Не исках да споря с вас! Говорех на себе си.

— Ти се осмели да ми прротиворечиш! — изкрещя Върховната вещица.

— Просто си говорех сама! — изплака окаяната вещица. — Кълна се, Ваше Върховенство! — започна да трепери от страх тя.

Върховната вещица пристъпи бързо напред и заговори отново с глас, от който кръвта ми се смрази.

— Щом глупавата вещица ми отговаря, ще трябва да я изгоря на клада! — кресна тя.

— Не, не! — започна да я умолява вещицата на първия ред.

Върховната вещица продължи:

— Глупавата вещица без ум, ще се пече като самун!

— Спасете ме! — извика злочестата вещица от първия ред.

Върховната вещица не й обърна внимание и отново проговори:

— Щом смееш да ми възразиш, на огън бавен ще гориш!

— Простете ми, Ваше Върховенство! — изплака нещастната обвиняема. — Направих го, без да искам!

Но Върховната вещица продължи безмилостно да декламира:

— Вещица, която ми противоречи, скоро в казан ще се свари!

Миг по-късно от очите на Върховната вещица лумнаха искри, които приличаха на миниатюрни, нагорещени до бяло метални стърготини, и полетяха към вещицата, осмелила се да си отвори устата. Видях как искрите се забиха в нея и тя нададе зловещ вой, обгърната от облак дим. Залата се изпълни с мириса на прегоряло месо.

Никой не помръдна. Също като мен, и вещиците наблюдаваха пушека, а когато той се разсея, столът беше празен. Зърнах малко бяло облаче да се издига нагоре и да излиза през прозореца.

Публиката въздъхна шумно.

Върховната вещица огледа свирепо залата.

— Надявам се, че днес никой повече няма да ме ядоссва — заяви тя.

Настъпи мъртвешка тишина.

— Изпържи се като мекица — добави Върховната вещица. — Сварри се като морков. Никога повече няма да я видите. А сега да се залавяме за работа.

— Децата са отврратителни! — изкрещя Върховната вещица. — Ще ги изтрребим до крак! Ще ги изличим от лицето на земята! Ще ги изхвъррлим на боклука!

— Да, да — започна да скандира публиката. — Да ги изтребим! Да ги изличим от лицето на земята! Да ги изхвърлим на боклука!

— Децата са мръссни и зловонни! — прокънтя гласът на Върховната вещица.

— Така е! Така е! — отвърнаха в един глас английските вещици. — Те са мръсни и зловонни!

— Децата са мъррляви и миризливи! — изкрещя Върховната вещица.

— Мърляви и миризливи! — завика публиката все по-разпалено.

— Децата вонят на кучешко ако! — изсъска Върховната вещица.

— Ааако! — отвърна публиката. — Ааако! Ааако!

— Децата са по-вонящи от кучешко ако! — изкрещя зловещо Върховната вещица. — В сравнение с тях кучешките изпрражнения мирришат на теменужки и рози!

— Теменужки и рози! — скандираха вещиците. Те пляскаха с ръце и приветстваха почти всяка дума, изречена от подиума. Говорителката явно напълно ги бе омагьосала.

— Дори от разговорите за деца ми се повдига! — извика Върховната вещица. — Поврръща ми се дори само като си помиссля за тях! Дайте ми леген!

Върховната вещица замълча и огледа възторжените лица на множеството, събрало се пред нея. Те чакаха, искаха още.