Надявам се да не сте забравили, че докато всичко това се случваше, аз още стоях на четири крака зад паравана и надничах с едно око през пролуката. Не знам откога точно стоях там, но ми се струваше, че е минала цяла вечност. Най-лошото беше, че не можех дори да се изкашлям или да издам какъвто и да било звук, защото, ако го направех, с мен щеше да е свършено. А и през цялото време бях обзет от ужас, че някоя от вещиците на последния ред ще ме надуши със специалните си ноздри.
Единствената ми надежда сякаш беше фактът, че не се бях къпал от няколко дни. Както и безкрайното вълнение, ръкопляскане и викове в залата. Вещиците бяха напълно погълнати от Върховната вещица на подиума и страхотния й план за изтребването на всички деца в Англия. Те определено не душеха из залата за присъствието на дете. Дори в най-смелите си мечти (ако вещиците изобщо мечтаеха) това изобщо не би им хрумнало. Стоях неподвижно и се молех наум.
Ужасяващата злорада песен на Върховната вещица свърши, а публиката ръкопляскаше обезумяло и крещеше:
— Великолепно! Невероятно! Удивително! Гениална сте, о, Премъдра! Тази отвара със забавено действие е страхотна! Ще пожъне успех! А най-прекрасното е, че именно учителите ще изтребят гнусните деца! Никога няма да ни хванат!
— Вещиците никога не ги хващат! — изсъска Върховната вещица. — А сега внимание! Слушайте внимателно какво трябва да напрравите, за да прриготвите Формула осемдесет и шест със забавено действие за създаване на мишки!
Внезапно публиката ахна. Последваха глъчка, крясъци и писъци и много вещици скочиха, започнаха да сочат към подиума и закрещяха:
— Мишки! Мишки! Мишки! Тя дори ни показа как става! Най-умната на света превърна две деца в мишки, ето ги там!
