„През 1950 г. открили, че пинеалната жлеза отделя две вещества: мелатонин — понастоящем синтезиран химически за производството на медикаменти, за които се смята, че допринасят за човешкото дълголетие; и ДМТ (или диметилтриптамин), който сега също синтезират за получаването на някои халюциногенни вещества.“

Жан-Луи Мартен показа репродукция на Хор — бога с глава на ястреб, който държеше в ръце две растения.

„Разгледай добре тази картина: в дясната си ръка той държи лотосово листо, а в лявата — акациева клонка. При правилно дозиране от лотоса и от акацията се получава растителният диметилтриптамин. Вероятно това питие древните египтяни са назовавали сома. Те стимулирали по химичен път пинеалната си жлеза, която, от своя страна, въздействала върху Върховната тайна. Човечеството е търсило това, което ние открихме, от древността до наши дни. В «Одисеята», когато Омир говори за острова на лотофагите26, вероятно има предвид, че и те са пиели своята сома.“

— Само дето е забравил да добави акацията. Не е искал да даде истинската рецепта, за да не повлияе на читателите…

Жан-Луи Мартен забързано добави:

„Има и нещо друго. Двамата с Атина открихме, че ДМТ настройва сърдечния ритъм на точно определена вълна с дължина осем херца. Много ниска честота, подобна на тази на космическите вълни, излъчвани от звездите; вълни, които преминават през вселената, през материята, през плътта.“

— Доста смущаващо, тъй като наименованието „херц“ идва от името на откривателя на вълните Хайнрих Херц, който изучавал полета на прилепите. А „херц“ на идиш значи „сърце“.

„Когато сърцето ти тупти на честота осем херца, двете ти мозъчни полукълба се настройват на осемхерцови цикли и в този момент минаваш отвъд нормалното световъзприемане. Индианците казват, че минаваш през Майа — завесата на илюзията.“

— Олдъс Хъксли говори за преминаване през „вратите на възприятието“, откъдето е взела името си групата на Джим Морисън — The Doors.

„Нещата не се изчерпват единствено със смесването на лотоса и акацията. Навсякъде по света шаманите употребяват растителни опиати: айяхуаска, кока, кафе, халюциногенни гъби, за да предизвикат това състояние.“

— Останалите наркотици надхвърлят значително осемте херца, което предизвиква много силен и неконтролируем ефект. По този начин търсеният положителен ефект се превръща в отрицателен.

„Правилно. Истинското шаманство няма нужда от наркотици. Великите шамани стигат до екстаз с помощта на глада и на медитацията, подчинени единствено на волята им.“

Самюел Финшер наблюдаваше съсредоточено египетското изображение със звездата в средата на главата.

Хилядолетна тайна, останала в сянка, защото е прекалено опасна, за да бъде оставена в ръцете на несъзнателни хора.

„Ние проникнахме отвъд сънищата на шаманите, на наркоманите, на друидите, на египетските жреци и на другите мистици. В центъра на мозъка открихме двигателя на всички наши действия, извора на удоволствието — Върховната тайна.“

Невропсихиатърът разтърка слепоочията си.

— На моменти имам усещането, че когато е стимулиран, умът ми излиза от затвора на костите и на черепа, преминава отвъд сетивата ми и влиза в базата данни на вселената. Това не е просто плътско удоволствие. То е и интелектуално удоволствие. Трудно ми е да престана да искам да ме стимулираш. Наистина е мъчително.

„Вселенска база данни ли каза? Не може ли да бъдеш малко по-точен?“

— Последния път, когато ме стимулира, останах с впечатлението, че имам достъп до информация за привилегировани. Едно изречение ми отвори очите: „Човек си мисли, че открива непознатия външен свят, а той просто открива вътрешния си свят.“ И това не е всичко…

Тонът на невропсихиатъра се промени.

— Видях… видях… толкова неща, че не би повярвал. Вчера например… наблюдавах космически вълни. Нишки, които пресичаха вселената. В единия край имаше черна дупка, а в другия — бяла дупка27. Черната дупка се въртеше като пумпал, всмукваше материята и я превръщаше в гореща магма, която после се трансформираше в чиста енергия. Енергията се вмъкваше в една от нишките, след което се изливаше през бялата дупка.

„Нещо като космически въжета?“

— Да, фини и дълги като паяжина. Имах чувството, че мога да ги докосна. Тези космически въжета бяха много горещи, защото бяха пълни с енергия. От време на време започваха да вибрират и да възпроизвеждат нотата „си“. Имах усещането, че целият ни свят е произлязъл от тази вибрация. Музиката на вселената!

Жан-Луи Мартен беше ужасно впечатлен от видението, което напомняше за изследванията на астрофизиците. Черни дупки, свързани с бели дупки, ефект на арфа, вибрация, нотата „си“.

Лекарят отново бе взел преднина, но Жан-Луи се гордееше, че това е станало благодарение на него.

„Чудесно. Ти свърза науката и поезията, лявата и дясната част на мозъка.“

Перейти на страницу:

Похожие книги