Върховната тайна полностью

„Одисей! Аз съм героят.“

— Циклопът. Вие сте лошият.

„Одисей, аз съм добрият.“

Смаяни от това противоборство, Наташа и майка й не смеят да се намесят.

Как се осмелява той! Каква наглост! Аз не съм лошият! Аз съм героят! Аз съм Одисей. А те са нищо.

Аха, да, чувам какво ми нашепваш, Атина. Това е провокация, няма да падна в клопката. Точно като при шаха — атакуващият е в изгодна позиция, ходовете на отбраняващия се са предвидими.

Този журналист е много силен, сигурно и той е шахматист. А познава и психологията. Надмогнал е съжалението си към нещастния инвалид, който вижда пред себе си. Надмогнал е омразата си към неприятеля и се отнася към мен съвършено безгрижно. Има дарба. С няколко добре подбрани думи изкара на повърхността скритото в дъното на съзнанието ми дете. Говоря с него по същия начин, по който говорех с момчетата от забавачката, когато ме предизвикваха в училищния двор.

Да не се поддавам на агресията. Да не позволявам на емоциите да надделеят. Да запазя хладнокръвие. Да не го намразя. Този мъж ме оскърби, но трябва да остана неутрален, силен, неподкупен.

Обижда ме, опитва се да ми навреди, но то е като стрела, която спирам в полет, преди да ме е докоснала.

Ти искаше да ми причиниш зло, затова аз ще ти отвърна с добро. Ето, тук е най-голямата ми сила. Благодаря ти, Атина, че ме научи на това. Вече знам, че следващите империи ще бъдат империите на ума.

И все пак, няма да му дам наградата така лесно. Ще му я дам само ако се покаже достоен за нея.

На екрана се появява една черта, която, стигайки до края, потича надолу като дъжд, в наредени една над друга вадички. Той мисли бързо и пише бързо.

„Ако съм Циклопът, няма да ви подложа на изпитанието на Одисей, а на това на Циклопа. Ако се справите, ще наследите Финшер и ще получите най-високата награда, за която може да мечтае човек — достъпа до Върховната тайна.“

Доктор Черненко и Наташа не могат да скрият разочарованието си.

— От месеци минаваме през тестове, за да излъчим най-добрия от нас — този, който ще получи достъп до Върховната тайна, а ето че искаш да я поднесеш на тепсия на непознати! — възмущава се топмоделът.

„Опитвам се да бъда съвършен както морално, така и интелектуално. За целта съм длъжен да проникна в бъдещето. Опитвам се да си представя какъв ще бъде «добрият» човек на бъдещето — отговаря Жан-Луи Мартен. — Човек с още по-сложен кортекс, с още по-ефикасни връзки. Не особено мнителен, способен да потиска спонтанните си реакции, да прощава, неповлиян от първичните си емоции. Способен да надскочи мозъка си на бозайник, за да се превърне най-сетне в свободен дух.“

Наташа и майка й са смаяни, но не прекъсват Никой, който продължава да развива тезата си.

„Добрият човек на бъдещето ще бъде способен да се държи така, както аз сега. Да дава на противниците си най-доброто от себе си…“

Двамата журналисти от „Съвременен часовой“ са доста объркани и не знаят какво да мислят.

— Много мило, но… винаги съм се ужасявала само при мисълта за трепанация — пелтечи Люкрес.