Върховната тайна полностью

Към заповедите на Стария завет прибавиха заповедта от Новия — „обичайте се едни други“. После, за да допълнят цялото, въведоха и цитат от Тао Те Кинг14: „Който се привежда, ще бъде изправен, който е празен, ще се напълни, който е износен, ще се поднови.“ Плюс стихотворението „Ако“ от Ръдиард Киплинг: „Ако мечтаеш, без да си мечтател / ако си умен, без да си умник /, ако посрещаш краха — зъл предател / еднакво със триумфа — стар циник…“. Добавиха и подходящите според тях понятия от големите течения на мисълта от петте континента.

В крайна сметка програмата за изкуствен интелект се оказа сборник с умотворения, насочени към бъдещето. Мартен и Финшер прибавиха няколко свои постулата, предназначени за бъдещия човек: отвореност на духа, приемане на различието, любознателност, диалогичност.

Така обогатената програма стана електронното подсъзнание на Мартен.

Самюел Финшер предложи да я кръстят Атина на името на богинята на мъдростта, съветвала Одисей.

Вече снабден със своя „компютърно създаден морал“, болният от LIS се върна към образа на Умберто Роси. Още преди да зададе въпроса си, Атина вече му подшушваше съвета си, нежен като перо, което гали мозъчната му кора: „Ако някой ти е причинил зло, седни на брега на реката и изчакай да мине трупът му“, е казал Лао Дзъ.

Жан-Луи Мартен знаеше, че животът е наказал Роси далеч по-сурово, отколкото би могъл да го стори той.

Внезапно осъзна, че наказанието на Умберто Роси е по-лошо от смъртта. Неврохирургът се бе превърнал в отпадък, който се срамуваше от себе си и за когото всяка секунда бе мъчение.

Вече не му се сърдя. Алкохолът е може би по-страшен от пълната парализа. На мен поне главата ми е в ред. Имам воля, която мога да изразя. Мога да разсъждавам и съм запазил достойнството си. Аз съм свестен човек.

Кръгозорът му се разширяваше.

Дълго размишлява над думите „свестен човек“.

Атина, помогни ми да се сетя: какво би направил свестният човек в моето положение?

Атина му отговори.

Добре. Прощавам му — помисли той.

Но това не бе достатъчно за новата представа, която искаше да има за себе си.

А кое е по-добро от „свестен човек“?

Колелото на добродетелите се бе завъртяло и не можеше да спре.

Какво би направил забележителният човек?

Той не би се задоволил да прости. Би направил нещо повече. Той… ай… май го беше страх да изрази тази мисъл. Той… ще спаси човека, който му е причинил зло.

Не. Чак това няма да мога. Прекалено е.

Сети се за Финшер. За фразата „Знаете ли, че ме впечатлявате.“ Бе започнал да го впечатлява. Трябваше да стигне по-далеч. Да го впечатли още повече. Като прости. И… спаси най-злия си враг. Това би било впечатляващо.

„Ако някой ти е причинил зло, седни на брега на реката и изчакай да мине трупът му“, е казал Лао Дзъ.

„… а ако все още агонизира, спаси го от удавяне“ — добави той.

Мислите се блъскаха в главата му, умът на Атина се сливаше с неговия.

„Спасяването на Умберто Роси ще докаже, че съм способен да овладявам гнева и емоциите си. С тази прошка ще стана господар на себе си и на съдбата си“ — мислонаписа той.

Жан-Луи Мартен поговори за Умберто Роси с Финшер.

„Би трябвало да му намерим работа. Бил е добър неврохирург. Струпали са му се беди, загубил е достойнството си, загубил е разума си. Може би дори и други неща му тежат на съвестта. Моля ви, Сами, направете нещо за него.“

Самюел Финшер не пожела да научи имало ли е и други неща, но разбра, че това бе важно за пациента му.

От този момент нататък, освободен от товара на отмъщението си, Жан-Луи Мартен, който вече се смяташе за „забележителен човек“, реши да стане изследовател на интелекта. След като стана победител на полето на емоциите, пожела да победи Финшер на собствения му терен: познанието за най-прекрасния и най-деликатен бисер на природата — човешката мисъл.

Рев.

Дръжка на мотика разбива веждата на един от охранителите, който се опитва да отблъсне новодошлите. Юмручни удари. Крясъци. Ругатни.

Други охранители от МАЕС се намесват, за да спрат нападателите.

— Пазители на добродетелта?

Жером Бержерак не изглежда обезпокоен. Намазва си филия с масло и я гарнира с резен пушена сьомга.

— Повечето от тях са студенти от добри семейства, записани във факултета по право в Ница.

Милиардерът отново им налива шампанско.

— Мразят ни, защото правим всичко онова, което те не смеят да направят. Водачът им си е избрал прозвището Deus irae — Гняв Господен. Той е мистик. Редовно ходи в Толедо в Испания, за да се самобичува по време на религиозните процесии. Е да, такива все още съществуват. Но това не е най-лошото. Няма как да избегнем морализаторската му реч.