— Малко се набива на очи, но вече поръчах плоска, не по-голяма от бенка. След като ми я доставят и след като косата ми порасне малко, ще махна шапката.
„Шапките ти отиват“ — мислонаписа Жан-Луи Мартен.
— Сега вие — Одисеи и Атина, ще ми помогнете да се надскоча.
Горд от доверието на лекаря си и заслепен от значимостта на опита, в който щеше да участва, болният от LIS се вживя в ролята си и започна да изобретява все по-сложни тестове за интелигентност.
Самюел Финшер преминаваше през много изпитания, за да получи наградата си — Върховната тайна.
Всеки път електрошокът му въздействаше като магия. Болният от LIS винаги улучваше точната доза. Нито по-голяма, нито по-малка. Разликата бе в границите на една милионна от волта. Зоната на Върховната тайна беше изключително чувствителна.
Тестовете за интелигентност скоро се изчерпаха и Мартен реши, че Финшер вече е надхвърлил всички норми. Тогава обяви, че е дошло време да навлязат в една област, в която интелектът можеше да се развива безгранично — шахмата.
Доктор Самюел Финшер се записа в общинския шах-клуб и победи всички местни играчи по ред на номерата.
Невропсихиатърът се промени и на външен вид. Беше станал по-представителен и по-нервен. Погледът му бе неспокоен, устата му от време на време се разтягаше в безпричинна усмивка. И начинът му на живот не остана същият. Взе заеми, за да си купи просторна вила в Кап д’Антиб.
Непрекъснато търсеше сетивни дразнители. Напомняше донякъде на онези наркомани, които между две дози изпитват нужда да пушат най-обикновени цигари, за да почувстват физическо облекчение.
По това време се записа в МАЕС. Членовете на клуба споделяха неговата цел. Повече удоволствие. Там се запозна с Наташа Андерсен. Срещата им беше рядко изживяване. Това, което го впечатли най-напред, бе нейната ефирност — приличаше на богиня, слязла да се омърси сред простосмъртните. Миша ги представи един на друг като двама страстни шахматисти.
Играеха така, сякаш танцуват. Фигурите се докосваха и се заобикаляха — истински балет, неразгадаем за околните. Колкото повече напредваше партията, толкова по-странно и предизвикателно се придвижваха фигурите. Двамата рядко разменяха някоя и друга дума, осъзнали, че изобретяват нов вид игра, чиято цел не беше просто победата.
Същата нощ тя се превъплъти в царицата, той — в офицера.
На отегчения от многобройни приключения Финшер му се стори, че чрез този топмодел се докосва до същността на женствеността. Наташа олицетворяваше идеалната му половинка. Също като него и тя беше от хората, зажаднели за живот и за все нови и нови усещания. Заедно бяха засмукани в безкрайната спирала на силните удоволствия.
Точно през тази нощ си зададе въпроса, който щеше да го тревожи до сетния му дъх.
Слънцето препича. Птичките пеят сред бухналите в цвят мимози край националния път№7. Моторът гълта километрите, като задминава камионите и се провира между автомобилите. Изидор придържа с ръка каската си, която вятърът заплашва да отнесе. Леко приведена напред, с разрошени рижави коси, Люкрес увеличава скоростта. Задминават някакви руини от римско време, после други, още по-стари…
Американската компютърна компания, произвела Дийп Блу IV, е решила да установи своето представителство в Европа във Валорис — градчето на грънчарите в околностите на Кан. Ултрамодерните помещения сполучливо се вписват сред старите реставрирани сгради наоколо.
Люкрес привързва предното колело на мотора към стълб със знак „Паркирането забранено“.
Един истински технократ — със съвършено скроен зелен костюм, бежова риза и подстрижка „канадска ливада“, ги посреща със заучен ентусиазъм, открит поглед и изкуствено предразполагащо поведение, усвоени в скъпите мениджърски училища.
— Крис Мак Инли — обявява той с протегната за „добре дошли“ суха ръка, която стиска доста силно. — Щастливи сме да посрещнем парижката преса в провансалския ни офис, но най-добрия съвет, който бихме моли да ви дадем, е да отидете до Орландо, във Флорида, за да посетите централата ни и да я опишете на вашите читатели.
Люкрес тръска рижите си бухлати коси.
— Тук сме не за да говорим за вашата фирма, а за един от служителите й.
— Да не би някой да се е провинил? Как се казва?
— Име: Дийп. Презиме: Блу IV. Един куб с мощен процесор и с посребрено чело.
