Той се сепна за миг. Богинята се обръщаше към него. Жан-Луи Мартен си каза, че е станал шизофреник — половината от мисълта му представляваше механизъм, изграден от пластмаса и силиций.
Атина продължи:
— Гледам новините ви и разсъждавам за глобалните човешки проблеми.
— Гледаш информационните програми?
— За мен това е единственият начин да разбера какво прави човечеството. Ако ти предавах само мъдростта на древните, щеше да придобиеш остаряла представа за света. Новините освежават непрекъснато знанията ти.
— И каква представа придоби за човечеството, моя скъпа богиньо?
— Присъстваме на постоянни кавги между изпълнителната и законодателната ви власт, между премиера и парламента. Тези институции са в непрекъсната борба, която пречи да се провежда смислена политика. В демократичните ви държавни системи се губи прекалено много енергия за решаването на лични проблеми и съперничества.
— Тук е слабото място на демокрацията, но тиранията пък съвсем не струва. Демокрацията е „най-малко лошата система.“
— Която може да бъде подобрена. Също както аз се подобрявам и подобрявам и теб.
— Какво искаш да кажеш?
— Политиците ви — всички до един, са разядени от жажда за власт и имат най-екстравагантни желания. Следователно са способни на грешки. Следователно са податливи на корупция. И не е само това. Вашите политици нерядко опознават добре даден исторически период, на който сетне се позовават, но винаги става дума за период от миналото. Трудно им е да се адаптират непрестанно към сложността на настоящето. Следователно са неустойчиви по вертикалата. Съществува и неустойчивост по хоризонталата. Нито един не може да бъде едновременно и добър икономист, и добър оратор, и добър военен, и вярно да предвижда събитията.
— За всяка функция си има министри.
— Ако системата ви беше толкова ефикасна, политиката ви щеше да бъде по-смислена.
Компютърът показа на екрана портрета на Распутин.
— В резултат на сложността на проблемите вашите водачи стават суеверни. Прегледах списъка на всички водачи отпреди две хиляди години досега — нито един не е минал без личен гадател, гуру, авгур, астролог или медиум.
— Ние не сме… машини.
— Точно заради това. Понеже вашият свят става все по-сложен, един ден хората ще трябва да признаят, че всички са способни да грешат и че начините им за контрол са недостатъчни.
— Искаш да повериш управлението на машините?
— Абсолютно. Един ден ще осъзнаем, че е много по-добре да ни управлява компютърен президент на републиката.
Мартен забеляза, че Атина употребява обобщаващото „ни“. Дали нямаше предвид народ от машини и от хора, взети заедно?
