Вторият гроб отляво полностью

Отне й известно време да осмисли казаното от мен, после наведе глава и кимна със съгласие.

— Но това би означавало, че чувства вина за нещо, нали?

— Така изглежда. Но хората изпитват вина по различни причини, Куки. Не означава, че е извършила нещо лошо.

— Казала е на майка си, че е допуснала грешка. Чарли, какво се е случило?

— Не знам, скъпа, но ще открия. И съм готова да заложа левия тестис на Гарет, че има нещо общо с нашия кандидат-сенатор.

Завъртях ключа на стартера. Мизъри се събуди с ръмжене, а Куки се взираше навън през стъклото от своята страна.

— Имаш ли някаква представа какво означава това? — попита тя.

— Без да броим, че Кайл Кирш е най-вероятният убиец ли?

— Това означава, че ще уличим конгресмен в извършване на углавно престъпление. Човек, който иска да бъде следващият ни сенатор. Герой в родния си град и стълб на общността.

Да не би Куки да имаше колебания, защото той беше голяма клечка? Големите клечки трябваше да спазват законите точно както средно големите и малките клечки.

Тя ме погледна с грейнали очи, аурата й преливаше от огнена страст.

— Боже, обичам тази работа.

Докато спрем пред шерифството на окръг Мора, Куки беше вече под пара. Бе поела водеща роля в разследването и всъщност се справяше много добре. Ако не се брояха пропуснатите обаждания, бавния интернет и скандалът, който й вдигна осемдесетгодишна жена, която настояваше, че е Батман, когато Куки избра грешен номер. Куки започваше да се дразни от непрестанните ми имитации на бабата. Да не я беше включвала на високоговорител, щом не можеше да изтърпи последствията.

Когато слязохме от Мизъри, тя ме избута и каза:

— Пречкаш ми се на енергийния поток.

Опитах се да не се изкикотя — е поне не много силно — и я попитах:

— Тази промяна по хирургически път ли я постигна?

За беда настоящият началник беше излязъл по работа. Служителката ни каза, че предишният шериф, бащата на Кайл Кирш, сега живеел в Таос със съпругата си и работел като охранител, така че не можахме да разговаряме и с него. Служителката обаче ни даде копия от цялата информация, която имаха по случая с Хана Инсинга срещу ниската цена от влизане в тъмно и влажно мазе и ровене из няколко кашона с документи.

Самата служителка беше твърде млада, за да си спомня случая, което беше жалко. Бях сигурна обаче, че след цялото обикаляне и разпитване нагоре-надолу, бе вероятно да обезпокоим този-онзи. Ако не друго, то поне щяхме да привлечем вниманието на Кайл и то бързичко. Естествено, покрай фалшивите федерални агенти и новите ми приятели от тази сутрин, може би вече бяхме разкрили тайната си засада и пъклените си планове да попречим на Кайл Кирш да завладее света.

Обичах да карам лошите момчета да се поизпотят, това ме възбуждаше. Обичах да карам и добрите момчета да се потят, по същата причина, само че средствата бяха различни.

По пътя на връщане трябваше да минем през Санта Фе, което ми даваше идеалната възможност да се срещна насаме с Нийл Госет, директора на местния затвор. Всъщност, той се беше обадил, докато пътувахме и настоя да се отбия, за да се видим. Накара секретарката си да ни запише час, тъй като в затвора много си държат на графика.

— Мислиш ли, че Нийл би ти осигурил достъп до такава информация? — попита Куки, след като свърши разговора с дъщеря си Амбър. Изглежда Амбър си прекарваше добре при баща си и това явно тревожеше Куки. — Записите от посещенията все пак не са ли поверителни?

— Да караме подред — казах, докато шофирах към затвора. Извадих мобилния си телефон и се обадих на чичо Боб.

— О! — възкликна Куки, като не спираше да пише на лаптопа си. — Твоята Мадам Невен току-що отговори на писмото ми.

— Сериозно? Споменава ли нещо за мен?

Тя се подсмихна.

— Попитах я какво иска от жътваря на души, и тя пише, цитирам: „Това е между мен и жътваря на души“.

— Споменала ме е значи. Мила е.

Куки кимна, когато чичо Боб вдигна телефона с рязък тон.

— Какво имаш?

— Освен страхотни цици ли? — попитах.

— По случая.

Беше толкова сприхав.

— Всичко ли искаш да чуеш или да разказвам избирателно?

— Всичко, ако не възразяваш.

Така че изпях всичко по случая в следващите десет минути, докато Куки търсеше информация чрез лаптопа си. От време на време ми излайваше по някоя подробност, очевидно неудовлетворена от моята интерпретация на мюзикъла „Кайл Кирш превзема света“.

След дълго мълчание, което ме накара да се съмнявам дали окончателно не е станал жертва на запушените си артерии, чух пъхтене, пуфтене и изскърцване на врата, а след това шепота му:

— Кайл Кирш?

— Къде се намираш?

— В тоалетната, мамка му. Не можеш просто така да изстреляш такава гадост пред хората. Кайл Кирш?

— Да.

— Онзи Кайл Кирш?

Очевидно имаше проблеми с оросяването.

— Сега трябва да отида в затвора. Обади ми се да говорим, когато софтуерът ти се отблокира.

— Добре, чакай — спря ме той, преди да затворя, — нека да проуча случая с изчезналото момиче. Не прави нищо прибързано.