Възмездие полностью

— Седни! — казах аз.

Той се настани до мен.

— Ти си бил истинско хранилище за лична информация — прошепнах аз. — Откъде, по дяволите, знаеш за Спенс?

Той сви рамене, приведе се напред и също прошепна:

— Работата ми е да се занимавам с информация. Какво мислиш, че означава „и“-то в „информационни технологии“? Обещавам, че на никого няма да спомена и дума за това. Казах го сега само защото знаех, че вие и двамата знаете. Това не е първото лечение на Спенс, мислиш ли, че ще се справи?

Погледнах към Черил, за да видя дали тя няма да отговори на въпроса. Нямаше обаче абсолютно никакви изгледи за това.

— Да — отвърнах аз. — Той много добре знае, че ако не се справи, ще изгуби най-прекрасната жена, която би могъл да има.

— Това е същото, което си мислех и аз, а ако Кайли Макдоналд все пак някога отново се окаже свободна… — каза Мат и направи дълга и замислена пауза, обвита във фантазии. — По дяволите, приятелю, едва ли се налага да ти казвам колко фантастична е тя.

— Не, не е необходимо — отвърнах аз, като нарочно избягвах да погледна към Черил. Стараех се да държа ума си възможно най-далеч от миналото и дори още по-далеч от бъдещето. — Не се налага.

— Ами, насладете се на обяда си вие двамата — каза Мат и стана. — Знам, че съм го казвал и преди, Зак, но поздравления за страхотната работа по случая „Хазмат“.

Той тръгна към изхода, а Черил се взря в мен, без да каже нито дума. След десетсекундно мълчание тя избухна в момичешки кикот и аз прихнах да се смея с нея.

— Е, това определено дава ново значение на фразата „странна и неловка ситуация“ — каза тя. — Ти си мислеше, че той си пада по мен, а се оказва, че си падал по Кайли. Как се почувства, като разбра това?

— Чувствам, че това е нещо, за което не искам да говоря — казах аз. — Със сигурност не и сега и с абсолютна сигурност не и в периметър от сто метра около закусвалнята на Гери.

— А какво ще кажеш за периметър от сто километра около закусвалнята на Гери? — попита тя.

— Не разбирам.

— Мисля, че съм готова да отведем тази връзка до следващото ниво — каза тя.

— Добре…

— Знам, че съм ти го споменавала и преди — каза тя и плъзна айфона си по масата към мен, — но никога не съм ти показвала снимка.

Погледнах екрана. На него се виждаше снимка на бяла къща с покрив, двор и алея, покрити със сняг.

— През лятото е още по-красиво, когато цветята разцъфнат, или през октомври, когато листата започнат да пожълтяват — каза тя.

— Това да не е къщата ти в Уудсток? — попитах аз.

— През половината от годината да. Според споразумението при развода Фред и непълнолетната му булка имат право да са там през останалата половина, но…

— Но какво?

— Няма да я използват за известно време. Бъдещата следваща мисис Фред Робинсън е бременна.

— Хм! — отбелязах аз и погладих въображаемата си брада. — И как се почувства ти, като разбра това?

— Чувствам, че е нещо, за което не искам да говоря — каза тя. — Никога. Затова би ли искал да шофираш до Уудсток тази събота и неделя, да събереш малко нападали листа, да подишаш малко извънградски въздух, да полежиш пред камината и да пиеш вино?

— Звучи почти толкова забавно, колкото и попълването на документи. Направо ми се завива свят.

— Значи ще ти хареса. Някога тази къща беше щастлива част от живота ми, а един ден изведнъж това се промени. Най-накрая съм готова отново да се върна там и отново да открия радостта, а предпочитам това да стане с теб. Е, какво ще кажеш? Става ли за този уикенд?

— Шегуваш ли се? Вече направо се питах дали въобще някога ще ме поканиш — отвърнах аз.

— Е, сега можеш да спреш да се питаш.

Аз? Да спра да се питам? Няма как да стане! Дори и в този момент се питах дали Спенс щеше да успее да се излекува и ако не успее, дали Кайли щеше да го изостави, и ако го направи, дали Мат щеше да я покани на среща, а ако пък той я поканеше…

Черил ми се усмихна, посегна през масата и без да се интересува кой може да ни гледа, взе ръката ми в своята.

Аз също й се усмихнах, покрих ръката й с длан и изтиках всички други ненужни мисли от главата си. Продължавах единствено да се питам: „Как успях да извадя такъв късмет?“.

Авторите биха искали да изкажат своята благодарност на помощник-шериф Франк Фалутико и първи сержант Алън Роуи от шерифството в окръг Ълстър, щата Ню Йорк, както и на детектив Сал Капитано от Градското полицейско управление на Ню Йорк, на доктор Лорънс Дресдейл, Боб Бийти, Мел Бергер и Джейсън Ууд за това, че помогнаха това литературно произведение да звучи достоверно.