Тя долови пренебрежението в тона му.
— Имаме ситуация в развитие — каза Дани. — За която идиотът до мен е знаел, но е решил, че това не е наш проблем.
Тя се усмихна при това споменаване на Личфилд, който не се сещаше какво да каже.
— Разбирам — отвърна Фокс, — че сте раздразнен от съгласието ни за уволнението на госпожица Нел, но се бяхме договорили всичко да минава през моите хора, особено в последните дни.
— Поправете ме, ако греша, но Личфилд още работи за мен. Въпреки това си навира носа навсякъде и издава заповеди, с които й пречи да си върши работата. Противно, ако мога да добавя, на преките ми инструкции.
Личфилд седеше невъзмутимо на стола си.
— Той върши каквото му наредя — обади се новият министър на правосъдието. — Аз и без това щях да я уволня още другата седмица.
— Да го духаш — каза Стефани.
Фокс, Личфилд и новият министър на правосъдието погледнаха към нея. Дори Котън изглеждаше леко шокиран. Касиопея само се усмихна.
— Предполагам, че раните зарастват по-добре, ако ги оставим на мира — каза й Фокс. — Моите извинения за този коментар.
Ако грубостта й го бе засегнала, той с нищо не го показваше. Вместо това насочи вниманието си към единствения в стаята, с когото се чувстваше равен.
— И така, защо сме тук?
Дани им обясни всичко, което знаеше за Зорин, „Мат в два хода“ и Двайсетата поправка. От своя страна Стефани добави онова, което бе научила в дома на Крис Кокс, а Котън докладва за премеждията си в Сибир и Канада. И понеже Дани не бе споменал нищо за случилото се току-що в парка, тя последва примера му и го запази за себе си.
Когато приключиха, Фокс се облегна назад в стола си.
— Нищо от това не ми звучи добре.
— Добре дошъл в моя свят — каза Дани.
Фокс погледна бъдещия министър на правосъдието, после Личфилд и ги подкани за становище по въпроса.
— Не знаем достатъчно — обясни Личфилд. — Повечето са догадки. Според мен двата най-важни въпроса са, първо, дали тези трийсетгодишни ядрени устройства още съществуват и, второ, дали са годни за ползване.
— Руснаците вярват, че бомбите са тук — каза Стефани. — Разработили са ги така, че да траят дълго. Следователно не можем да рискуваме, допускайки, че са негодни.
— Но ти не знаеш със сигурност, че съществуват — обади се бъдещият министър. — Може просто да ни разиграват. Може Москва да се опитва да отклони вниманието ни от нещо друго.
— Не можем да поемем този риск — каза Дани.
— Какво искате да направя? — попита Фокс.
— Нека да преместим церемонията. Утре по обед ще положите клетвата, както изисква Конституцията, но на някое тайно място и няма да има проблем.
Всички мълчаха. Накрая Фокс поклати глава.
— Оценявам предложението ви. Но преместването на церемонията в последния момент ще предизвика хиляди въпроси, а ние не можем да опазим това в тайна. За момента дори не знаем дали заплахата е реална. После през първия месец от управлението ми ще трябва да не правим нищо друго, освен да опровергаваме спекулации и слухове. Няма да свършим нищо смислено. Не мога да започна мандата си с вързани ръце.
— Може би предпочитате да го започнете умрял? — обади се Едуин.
— Всичките ви служители ли са толкова непочтителни? — обърна се Фокс към Дани.
— Не и към мен.
Фокс се усмихна.
— Като минимум — продължи Дани — преместете клетвата на вицепрезидента си някъде другаде. Така няма да сте един до друг, ако нещо се случи.
— И как да стане това, без да предизвикаме същите въпроси? Всичко е насрочено за утре по обед, като и двамата трябва да положим клетва заедно.
До този момент Малоун седеше необичайно смълчан и наблюдаваше как се препират големите. Стефани си даваше сметка, че решенията, които предлагаше Дани, страдаха от една основна слабост: не почиваха на никакви сериозни доказателства. За да го послуша, Фокс държеше да чуе подробности, и с право. Но тя се нуждаеше от становището на Котън и го попита:
— Разговарял си със Зорин. Видял си се с Вадим Белченко. Истина ли е всичко това?
— Това са хора с мисия. Няма съмнение.
