В този момент от разказа онемях отначало от изненада, а след това — от шока. Поради казаното от баща ми, винаги съм смятал, че раждането ми е било резултат от негова афера с проститутка, и затова не съм изгарял от желание да разследвам въпроса в дълбочина, особено след като се убедих, че актът ми за раждане е очевидно фалшифициран, но това, което чух сега, беше твърде фантастично, за да е вярно. Ами че аз бях съвършено бял! Отец Даниъл също призна, че му е било доста трудно да осмисли историята, но се закле, че тя му е разказана от другите отци, които са били на същата мисия. Настоя, че Амадика не е била проститутка, а момиче, принудено от бедността, отчаянието и безперспективността на положението си да използва единствения ресурс, с който е разполагало, за да се опита да си извоюва по-добър живот. Това обяснение някак си ми импонираше, но просто не можех го приема.
— Нямате доказателство! — прошепнах. — Казахте, че архивите не са запазени!
— Не са запазени — призна отец Даниъл, — но аз изобщо не мога да си представя защо онези, които споделиха с мен историята, биха лъгали за нещо подобно. В момента аз съм единственият жив човек, който може да ти разкаже за случилото се.
Крачех из кабинета, опитвах се да осмисля чутото, но в него просто нямаше никаква логика.
— Може би сгреших, като ти разказах, но смятам, че трябва да го знаеш. Всичко беше потулено много старателно.
Не му повярвах изобщо и го заявих недвусмислено. Отец Даниъл се извини, задето ме е разстроил така, и аз ясно виждах как се измъчва от това, че ми е разказал такава чудата история.
— Можеш да продължиш живота си, както досега. Само аз и ти знаем това, което чу в тази стая.
— Какво се е случило после? С нея?
Продължих да се опитвам да уловя логиката в една нелогична история, а отец Даниъл продължи да разказва. Чия история беше това? Нима моята?
Амадика отхвърлила бебето от първия момент. Дотогава никой в селото не бил виждал бяло бебе. Тя се ужасила от него, приятелките и съседите й я изолирали напълно, защото смятали, че бледата болнава кожа на детето ще донесе проклятие за племето. Амадика оставила бебето на прага на колибата на баща ми и заедно с майка си напуснала селото. Никой не знаел къде отишла. Никой така и не узнал второто й име.
Баща ми получил нервна криза. Според другите отци той бил особено силно посветен на вярата и църквата. Отец Даниъл допусна, че за баща ми е било изключително трудно да приеме, че е престъпил клетвите си. Продължавал да настоява, че никога не е инициирал сексуален контакт с никого. Мащабните му амбиции за църковна кариера били унищожени. Бил принуден да се откаже от свещеническия сан и да се върне в Ирландия с нежелания си син. Въпреки това, заради силните му връзки с Двореца на архиепископа, го наели там като финансов съветник и го посъветвали да стои възможно най-далеч от мен, за да не провокира въпроси, които биха довели до скандал. Приели, че с порастването бебето — тоест
Ако отец Даниъл беше прав, ако всичко разказано беше истина, аз представлявах някаква извратена игра на природата. Очите ми бяха тъмни, а тенът ми — малко по-мургав от този на средностатистическия ирландец, но във всяко друго отношение си принадлежах на бялата европеидна раса. Избрах да не повярвам на разказаното.
Не го споделих с никого и когато отец Даниъл почина година по-късно, реших да оставя историята да умре с него. За мен тя вече беше без значение, бездруго не можех да направя нищо, за да променя миналото. Кой знае какво точно е ставало в Африка? Мое малко частно разследване впоследствие установи, че в съответния период баща ми се е намирал в северна Родезия, че селце Лакуму действително е съществувало, но по-нататък в търсенето на истината не бях готов да стигна. Пък и вече нямаше значение.
Истината е, че заслужавах по-добър баща. Срещнах един такъв във Франция, но уви, той беше чужд, а не мой.