Заклинателят (Разширено и ревизирано издание) полностью

— Отец Карас — каза тихо той с лека тъга. Остави чашата си на масата и започна бавно да я върти. — Горкият, снощи го сполетя голямо нещастие.

— Какво? — попита Крис.

— Майка му е починала.

За момент Крис изпита необяснима скръб.

— Съжалявам — тихо промълви тя.

— Отрази му се много тежко — продължи йезуитът. — Тя живеела сама и вероятно е лежала мъртва няколко дни, преди да я открият.

— Ужасно — прошепна госпожа Перин.

— Кой я е намерил? — попита Крис и лекичко се навъси.

— Домоуправителят. Може би още дълго нямало да разберат, ако не били съседите… Оплакали се, че радиото й свири ден и нощ.

— Колко тъжно — тихо въздъхна Крис.

— Моля да ме извините, госпожо.

Крис вдигна очи към Карл. Той държеше поднос с ликьор и изящни аперитивни чаши.

— Остави ги тук, Карл; да, така е добре.

Крис обичаше да сервира сама ликьора на гостите. Смяташе, че това добавя интимност и чар на вечерта.

— Добре. Нека започнем от вас — каза тя на декана и госпожа Перин.

Обслужи ги, след това обиколи всекидневната да приеме поръчките и лично да поднесе питиета на гостите. Докато приключи, групичките събеседващи бяха променили състава си с изключение на Дайър и астронавта, които сякаш ставаха все по-близки.

— Всъщност не съм свещеник — дочу тя гласа на Дайър. Той бе сложил ръка върху разтърсваното от смях рамо на астронавта. — Просто съм един страшно напредничав равин.

Малко по-късно Крис си говореше с Елън Клиъри за Москва, когато чу откъм кухнята да долита един познат рязък и гневен глас.

Боже мой! Бърк!

Той обсипваше някого с нецензурни ругатни.

Крис се извини и побърза към кухнята, където Денингс яростно ругаеше Карл, а Шарън безуспешно се мъчеше да го успокои.

— Бърк! — извика Крис. — Престани!

Режисьорът не й обърна внимание и продължи да беснее. По ъгълчетата на устните му бе избила пяна. Карл се подпираше на мивката със скръстени ръце и стоическа физиономия, гледайки Денингс право в очите.

— Карл! — кресна Крис. — Би ли излязъл? Махай се! Не виждаш ли в какво състояние е?

Но швейцарецът не помръдна, докато Крис не го избута към вратата.

— Нацистко прасе! — извика след него Денингс, после любезно погледна Крис, потърка длани и кротко попита:

— Какво има за десерт?

Ужасената Крис се хвана за главата.

— Десерт ли?

— Ами гладен съм! — изхленчи капризно Денингс.

Крис се обърна към Шарън.

— Нахрани го! Трябва да сложа Ригън да си легне. И за Бога, Бърк, дръж се прилично! Там има свещеници!

Бърк сбръчка чело и в очите му изведнъж пламна неподправен интерес.

— О, и ти ли ги забеляза? — попита той съвсем откровено.

Крис вирна глава към тавана, изпъшка „Не мога повече!“ и с решителна стъпка напусна кухнята.

Слезе в детската стая, където дъщеря й бе прекарала целия ден, и я завари да си играе с дъската за спиритични сеанси. Изглеждаше потисната, разсеяна и откъсната от света. Е, поне не е агресивна, помисли Крис и с надеждата да я разведри отведе Ригън във всекидневната да я представи на гостите.

— Колко е мила! — възхити се съпругата на сенатора.

Ригън се държа учудващо добре с всички, освен с госпожата, с която не пожела нито да разговаря, нито да се ръкува. Но ясновидката го обърна на шега.

— Разбрала е, че съм измамничка — рече тя и намигна с усмивка на Крис.

Но след малко лицето й стана странно изпитателно, тя посегна и лекичко хвана китката на Ригън, сякаш искаше да й премери пулса. Ригън бързо дръпна ръка и я изгледа злобно.

— О, скъпа, струваш ми се много уморена — каза небрежно госпожа Перин, но продължи да се взира в Ригън с тревога, която сама не можеше да си обясни.

— Не й е много добре — извини се Крис и погледна Ригън. — Нали, скъпа?

Ригън не отговори. Бе навела очи към пода.

Вече нямаше на кого да представи Ригън, освен на сенатора и Робърт, сина на госпожа Перин. Крис реши, че ще е най-разумно да ги прескочи. Отведе Ригън горе в спалнята и я сложи да си легне.

— Мислиш ли, че ще можеш да заспиш? — попита Крис.

— Не знам — отговори сънено Ригън. Беше се завъртяла на една страна гледаше стената с унесено изражение.

— Искаш ли да ти почета?

Момичето поклати глава.

— Добре тогава. Опитай се да заспиш.

Крис се наведе и я целуна, после отиде до вратата и изгаси лампата.

— Лека нощ, мъниче.

Вече излизаше от стаята, когато чу съвсем тихия глас на Ригън:

— Мамо, какво стана с мен?

Гласът бе отчаян и напълно различен от досегашното й поведение. За момент Крис се почувства потресена и объркана. Но тя се опомни бързо.

— Казах ти, Ригс, просто нерви. Трябва само да пиеш хапчетата още две-три седмици и знам, че ще се почувстваш отлично. А сега се опитай да заспиш, миличка, бива ли?

Никакъв отговор. Крис чакаше.

— Разбрахме ли се? — попита тя.

— Добре — прошепна Ригън.

Изведнъж Крис забеляза, че е настръхнала. Тя разтърка ръката си. О, Боже, колко студено е в тази стая. Откъде идва това течение?

Тя отиде до прозореца да провери дали не духа през процепите. Не, нямаше нищо. Обърна се към Ригън.

— Топло ли ти е, скъпа?

Тишина.

Крис пристъпи към леглото.

— Спиш ли? — прошепна тя.