— Това и аз го мога — промърмори Крис и взе вечерния вестник. — Трябва само да си пъхнеш в гърлото съветите на финансовия мениджър и после повръщаш кръв цяла седмица. — Тя раздразнено хвърли вестника настрани. — Би ли пуснала радиото, Шар? Да чуем новините.
Шарън вечеря с Крис и след това отиде на среща. Забрави книгата. Крис я видя на масата и искаше да почете, но изведнъж се почувства много уморена. Остави я да лежи и се качи горе. Надникна при Ригън, която лежеше под завивките и изглеждаше, че спи непробудно. После пак провери прозореца. Беше здраво затворен. Напускайки стаята, Крис остави вратата широко отворена и преди да си легне, направи същото със своята. Погледа малко телевизия и скоро заспа.
На другата сутрин книгата за култа към дявола тайнствено изчезна от масата. Никой не забеляза.
Неврологът отново вдигна рентгеновата снимка към светлината и потърси в черепа малки вдлъбнатини, които да изглеждат като оставени от миниатюрно чукче. Доктор Клайн стоеше зад него със скръстени ръце. И двамата бяха търсили увреждания, натрупване на течност или евентуално изместване на епифизната жлеза. Сега търсеха така наречения „череп на Люкеншадл“ — характерни вдлъбнатини, които подсказват хронично вътречерепно налягане. Не откриха нищо. Беше четвъртък, 28 април.
Неврологът свали очилата си и внимателно ги прибра и левия нагръден джоб на сакото си.
— Просто няма нищо, Сам. Абсолютно нищо.
Клайн навъсено се вгледа в пода и поклати глава.
— Не може да бъде — каза той.
— Искаш ли нови снимки?
— Не смятам. Мисля да изпробвам лумбална пункция.
— Добра идея.
— Междувременно искам да я прегледаш.
— Днес става ли?
— Ами аз… — Телефонът иззвъня. — Извинявай. — Той вдигна слушалката. — Ало.
— Обажда се госпожа Макнийл. Казва, че е спешно.
— Ная коя линия?
— На трета.
Той натисна бутона.
— Доктор Клайн слуша.
Гласът на Крис беше отчаян, на ръба на истерията.
— Божичко, докторе, Ригън е зле! Можете ли да дойдете незабавно?
— Какво има?
— Не знам, докторе, просто не мога да го опиша! Моля ви, елате веднага! Колкото се може по-скоро!
— Тръгвам!
Той затвори телефона и се свърза със секретарката си.
— Сюзан, кажи на Дреснър да поеме моите пациенти.
Остави слушалката и посегна към сакото си.
— Точно за нея се обадиха, Дик. Искаш ли да дойдеш? Съвсем близо е, оттатък моста.
— Мисля, че имам един час свободно време.
— Тогава да тръгваме.
Няколко минути по-късно двамата бяха на прага, където ги посрещна ужасената Шарън. Откъм спалнята на Ригън долитаха стонове и отчаяни крясъци.
— Името ми е Шарън Спенсър — представи се тя. — Заповядайте. Тя е горе.
Шарън ги отведе до вратата на спалнята, открехна я и подвикна:
— Крис, лекарите дойдоха.
Крис се втурна към вратата. Лицето й бе изкривено от ужас.
— О, Господи, влезте! — избъбри тя е треперещ глас.
— Влезте да видите какво прави!
— Това е доктор…
Клайн не довърши, защото видя Ригън. Пищейки истерично и кършейки ръце, тя сякаш излетя хоризонтално във въздуха над леглото, увисна за миг и тежко се стовари върху матрака. Това се повтаряше бързо, отново и отново.
— Мамо, накарай го да
— Милата ми! — изхлипа Крис и захапа юмрука си. Тя погледна умолително Клайн. — Докторе, какво е това? Какво
Лекарят поклати глава, без да откъсва поглед от Ригън, а видяното не спираше. Тя се издигаше на трийсетина сантиметра над леглото, после падаше с глухо пъшкане, сякаш невидими ръце я сграбчваха и захвърляха. Крис бе притиснала устата си с две ръце и гледаше разтреперана. Движението нагоре-надолу внезапно спря и Ригън започна трескаво да се мята. Очите й бяха извъртени нагоре, тъй че се виждаше само бялото.
— Той ме изгаря…
Лекарите се приближиха от двете страни на леглото. Продължавайки да се гърчи, Ригън отметна глава, изви гръбнака си като мост и изпъна подпухналото си гърло, от което излиташе неразбираемо гърлено мънкане:
— … мъсйокин… мъсйокин…
Клайн посегна да провери пулса й.
— Хайде да видим какво ти е, скъпа — кротко изрече той.
Изведнъж Клайн отхвръкна назад през стаята и едва не падна на пода. Ригън се бе надигнала и му нанесе яростен удар. Лицето се кривеше от свиреп гняв.
— Свинята е
От гърлото й излетя писклив смях, после тя падна по гръб, като че някой я беше бутнал. Дръпна нощницата нагоре и разголи слабините си.
—
Задавена от сълзи, Крис избяга от стаята, щом видя как Ригън облиза пръстите си.
Зашеметен и потресен, Клайн отново пристъпи към леглото, този път по-предпазливо, а Ригън обгърна раменете си и нежно ги погали.
— О, да, перла моя — гукаше тя със същия странно груб глас. Очите й бяха блажено затворени. — Детенцето ми… цветето ми… перлата ми…
