След като приключи, Клайн пристъпи на светло до прозореца да провери дали течността е бистра или мътна. Беше бистра.
Той прибра епруветките с пробите в чантата си.
— Не вярвам да се случи — каза Клайн, — но ако се буди нощем и създава проблеми, може би ще ви трябва медицинска сестра, за да й бие успокоително.
— Не може ли аз да го правя? — попита Крис.
— Защо не искате медицинска сестра?
Крис сви рамене. Не искаше да признае, че няма доверие на лекари и медицински сестри.
— Просто бих предпочела да го правя сама — отвърна лаконично тя.
— Инжекциите са сложно нещо — предупреди я лекарят. — Едно въздушно мехурче може да бъде извънредно опасно.
— О, знам как става — намеси се Шарън. — Майка ми имаше старчески дом в Орегон.
— Би ли го направила, Шар? — попита Крис. — Би ли останала тук тази нощ?
— Не става дума само за тази нощ — вметна Клайн. — Ако положението се усложни, може да й потрябват венозни системи.
— Не може ли да ме научите как да ги слагам? — изгледа го тревожно Крис. — Трябва лично да се грижа за нея.
Докторът кимна.
— Добре. Добре. Мисля, че ще мога.
Той написа рецепта за разтворим торазин и спринцовки за еднократна употреба и я подаде на Крис.
— Купете това още сега.
Крис подаде рецептата на Шарън.
— Шар, погрижи се, ако обичаш. Обади им се да ни го доставят тук. Аз бих искала да придружа доктора, докато прави анализите. — Тя се обърна и го попита умолително:
— Нали нямате нищо против?
Клайн забеляза напрегнатите бръчки около очите, изражението на безпомощност и объркване.
— Разбира се — каза той. — Знам как се чувствате. Изпитвам същото когато говоря с механика за колата си.
Излязоха от къщата точно в шест часа и осемнайсет минути.
В лабораторията към рослинската болница Клайн направи редица анализи. Най-напред провери белтъчното съдържание.
Нормално.
След това преброи кръвните клетки.
— Излишъкът на червени — обясни Клайн — говори за кръвоизлив. А излишъкът на бели подсказва инфекция.
Търсеше по-специално гъбична инфекция, която често е причина за хронични аномалии в поведението.
Отново удари на камък.
Накрая Клайн провери нивото на захар в течността.
— Защо? — попита Крис.
— Съдържанието на захар в гръбначната течност — обясни той — трябва да е две трети от нивото на кръвната захар. Всяко значително занижаване би означавало болест, при която бактериите ядат захарта, и ако е така, би могло да обясни симптомите на дъщеря ви.
Но не откри отклонение.
Крис скръсти ръце и поклати глава.
— Отново доникъде — безжизнено промърмори тя.
Клайн се замисли дълбоко. Накрая се завъртя и погледна Крис.
— Имате ли наркотици в къщата?
— Какво?
— Амфетамини? ЛСД?
Крис поклати глава.
— Не. Ако имах, щях да ви кажа. Не, няма нищо подобно.
Клайн кимна, сведе очи към обувките си, после мрачно погледна Крис и каза:
— Е, госпожо Макнийл, мисля, че вече е време да си потърсите психиатър.
Крис се прибра у дома точно в седем часа и двайсет и една минута вечерта, и още от прага подвикна:
— Шарън!
Никакъв отговор. Нямаше я.
Крис се качи в спалнята на Ригън и я завари дълбоко заспала. Завивките не бяха помръднали. Усети миризма на урина. Откъсна очи от леглото и погледна към прозореца. Господи, отворен е! Сигурно Шарън го беше отворила, за да проветри. Но къде беше отишла? Крис затвори прозореца и заключи капаците, после слезе долу точно когато Уили влизаше в къщата.
— Здравей, Уили. Забавлявахте ли се днес?
— Ходихме по магазините, госпожо. И на кино.
— Къде е Карл?
Уили пренебрежително махна с ръка.
— Днес ми разреши да гледам „Бийтълс“. Сама.
— Браво!
— Да, госпожо.
Уили победоносно вдигна два пръста.
Часът беше седем и трийсет и пет.
В осем часа и една минута, докато разговаряше по телефона с агента си, Крис чу външната врата да се отваря и затваря. Затропаха токчета и Шарън влезе в кабинета с няколко пакета, които остави на пода. После Шарън се настани на едно от креслата и зачака Крис да приключи разговора.
— Къде беше? — попита Крис, след като затвори телефона.
— О, той не ти ли каза?
— Кой да ми каже?
— Бърк. Няма ли го?
— Тук ли е бил?
— Не го ли завари като се прибра?
— Слушай, дай да започнем отначало — каза Крис.
— Побъркан човек — сърдито поклати глава Шарън. — Не успях да убедя аптекаря да достави поръчката, тъй че когато дойде Бърк, рекох си: чудесно, той ще седи при Ригън, докато аз изтичам за торазина. — Тя пак поклати глава. — Трябваше да го предвидя.
— Да, трябваше. Е, какво купи?
— Ами… тъй като мислех, че разполагам с време, отидох да купя гумени чаршафи за леглото на Ригън.
— Яде ли нещо?
— Не. Мисля да си направя сандвич. Ти искаш ли?
— Добра идея.
— Какво стана с анализите? — попита Шарън по пътя към кухнята.
— Всичките са отрицателни — отвърна с отчаяние Крис. — Ще трябва да се обърна към психиатър.
След сандвичите и кафето Шарън показа на Крис как се бие инжекция.
— Две неща са най-важни — обясни тя. — Да гледаш да няма въздушни мехурчета и да бъдеш сигурна, че си улучила вената. Виж, засмукваш мъничко ето така и проверяваш дали в спринцовката се е появила кръв.
