Все едно да заслепиш елен с фарове. Но — помисли си Дел Рио, — именно тук се криеше съобразителността в това, да умееш да изиграеш театъра докрай. Не можеше да каже на момичето: „Влизай в патрулката. Да обсъдим въпроса в участъка“. Можеше само да блъфираш и да се надяваш номерът да мине.
Двамата поведоха Джилиан Дилейни към една пейка и Круз ги представи като „следователи“. После тримата седнаха.
Без дванайсетсантиметровите токчета момичето беше миньонче и изглеждаше много по-дребно сега, седнало така, между тях двамата, отколкото на записа от охранителната камера. Сигурно тежеше не повече от петдесет килограма с дрехите и обувките.
— Ще позволите ли да взема учебниците ви, Джилиан? — попита Круз.
Момичето го погледна.
— Ще ме арестувате ли?
Круз не й отговори и тя му подаде книгите.
— Протегнете напред ръце, моля — каза Дел Рио.
Джилиан направи каквото й наредиха и той огледа перфектния й маникюр с бледорозов лак, без отчупвания или нацепвания. Тя обърна ръцете си с дланите нагоре.
Нямаше порязвания или синини по меката й като на бебе кожа.
Дори и да беше носила ръкавици, щеше да има някакви физически белези от удушаването на мъж с тел.
— Какви курсове посещаваш? — попита я Круз.
— В момента уча спешна медицина — отговори Дилейни. Тя скръсти ръце и смръщи вежди, щом погледна Дел Рио.
— Какво правеше в „Сън“? — продължи с въпросите Круз. — Не се мъчи да ни лъжеш, Джилиан. Имаме запис от телефонните обаждания на клиента до „Фи Бета“. А и те има на записа от охранителните камери. Та, какво ще кажеш? Разкажи ни за вчерашната си среща.
Студентката, която работеше и като компаньонка, все още изглеждаше уплашена, но вече се вземаше в ръце, помисли си Дел Рио. Всъщност дори започваше да се държи надменно.
— И какво, смятате да ме обвините в проституция ли? Защото ето какво ще ви кажа — обясни тя на Дел Рио, — така си плащам за медицинското образование. Това не е незначително постижение. След няколко години ще спасявам животи. Наистина ли искате да попречите на това?
— Не сме тук, за да ти проваляме извънкласните занимания — каза й той. — Разкажи за човека от снощи.
— Морис ли? Беше достатъчно добър. Без разни грубости или извратености. Просто искаше да си изкара добре. По начин, който не може да получи у дома си.
— И какво се случи след доброто изкарване?
— Нищо. Разплащането става чрез агенцията.
— Как ти се стори той, когато си тръгваше?
— Беше доволен. Каза, че може би ще поиска пак да ме види, когато отново дойде в града. Аз му казах довиждане. Лимузината ме чакаше отпред.
— За господин Бингам няма да има следващ път — каза й Дел Рио. — Той е мъртъв. Бил е убит.
— Но как е възмож…? О, не. След като си тръгнах ли?
— Някой обади ли му се, докато беше там? — попита Круз. — Спомена ли нещо да го притеснява? Имаше ли нещо необичайно в поведението му?
— Абсолютно нищо. Чист тип. Беше с бели слипове и носеше венчална халка. Съвсем нормална среща, откъдето и да го погледнеш.
След като се върнаха в колата, Дел Рио пъхна диска в плейъра и изгледа записа докрай още веднъж.
Имаше дълги празни отрязъци, прекъсвани от разни хора, които си отиваха по стаите. А от асансьора на петия етаж се стичаха тълпи, които отиваха към покрива, като телата им закриваха гледката от камерата към стая 502.
Някой от тези хора трябва да е минал по коридора, да е проникнал в стаята и да е убил Бингам. Но Дел Рио така и не видя вратата на 502 да се отваря, след като Джилиан Дилейни беше излязла.
— Мислиш ли, че това момиче може да е убило клиента си? — попита той Круз.
— Не ми се вярва.
— И на мен. Някой е отишъл до вратата на стаята му и Бингам го е пуснал вътре. Тази следа е задънена улица.
— Последното чукане на Морис Бингам — каза Круз.
Круз се обади на някого на име Сами, докато шофираше към район Холенбек в Източен Лос Анджелис. След като затвори, каза на Дел Рио:
— Познавам Сами цял живот. Не съм очаквал да го познавам толкова дълго обаче. Мислех си, че досега вече ще бъде само в спомените на баба си.
Круз познаваше много такива като Сами. Самият той можеше да бъде Сами. Беше израснал в Алисо Виехо, жилищен квартал в покрайнините на града, прословут със своята престъпност. Започнал да се боксира, минал на професионално ниво, средна категория, и се издигал нагоре, докато не получил лошо сътресение, което го накарало да вижда двойни образи известно време. Вероятно това донякъде избистрило ума му, та да се опита да се измъкне оттам.
Влязъл в полицейското управление на Лос Анджелис за година, но после Боби Петино, окръжен прокурор Петино, негов далечен братовчед, му дал работа в един от клоновете на своята детективска агенция. Негов шеф бил Франко, кораво бивше ченге, и Круз започнал да се учи. Видял много трупове, запознал се с разни хора, научил какво трябва да търси, за да помогне на прокуратурата да състави обвинение. Три години по-късно Франко вече работел за него. Преди две години Джак Морган си говорел с Боби Петино за това, че му трябва още един детектив, и Петино за втори път подарил на Круз пробив в живота му. Изпратил го да се срещне с Джак.
