— Можеш ли да повярваш? — обърна се Круз към Дел Рио и отново подаде ръка да помогне на Ричи да стане. — Гледай сега, Пол, ние не сме полицаи. Не искаме да нараним нито теб, нито някого другиго. Платихме на Карън и Кармелита за информация за петте убийства на клиенти на проститутки в област Лос Анджелис. Но не я получихме.
— Каква информация? Каква информация?
Човекът още беше паникьосан и Круз вече си мислеше, че някой от хората, които минаваха по надлеза, може би беше извикал полиция.
— Кармелита каза, че шофьор на име Били Муфан й е издрънкал, че убиецът е един от техните шофьори. И че Били е взел свръхдоза. Но човек с това име не съществува и никога не е съществувал. Онова, което тя не ни каза, е, че ти караш лимузина. Голям пропуск. Ти ли си „Били Муфан“? Знаеш ли кой е убил онези мъже?
— Не, не, не. Не съм аз. Имам разрешително само от шест месеца. Нека ви го покажа. Вижте го.
Дел Рио го погледна.
— Ако ви кажа името на човека, ме оставяте, нали? И няма да ни замесвате. Не искам Карън или Кармелита да пострадат.
— Това е сделката. Не си ни казвал името, нито къде да открием този тип.
— Окей — каза Ричи. — Вижте, той е първият съпруг на Карън. Тайсън Кийс. Той е шофьорът, който е казал на Кармелита за убийствата. Не го знам къде живее. Не искам и да знам.
Пол Ричи отказа да го закарат обратно на паркинга, така че Дел Рио и Круз се качиха в колата и потеглиха за центъра към Private.
— Тайсън Кийс. Дали той знае кой е извършил убийствата? Или е бил той самият? — попита Круз.
Нямах желание да ходя на вечеря с когото и да било. Исках да проследя брат ми на излизане от офиса му и да видя къде отива, с кого и какво е намислил.
Но Джинкс беше наш клиент, освен това беше добър човек и ако все пак трябваше да избера с кого да вечерям, то тя стоеше начело на краткия ми списък.
— Ранна вечеря става ли? — попитах я.
Тя каза, че й е удобно, и прецених, че ако се срещнем в шест, бих могъл да съм пред къщата на брат ми в осем.
Отидох с колата до ресторант „Ред О“, който титулуваният главен готвач Рик Бейлес беше отворил неотдавна — през 2010 година. Мястото изглеждаше грандиозно още от внушителните врати откъм Мелроуз, които водеха към остъклен двор. Вътрешността представляваше съчетание между дизайн и архитектура, които напомняха за Саут Бийч и за някой популярен курорт в Мексико. Най-отпред имаше голяма обща маса, над която висяха ръчно изработени полилеи. Следваше тунел от криви стъкла, като изложба на текила, а навсякъде наоколо имаше огромни саксии с палми.
Бях чел, че модерната мексиканска кухня тук е невероятна, дори и за град, който се слави със своята мексиканска храна. Когато в шест часа долових парливия шоколадов аромат на сос моле, осъзнах, че бях изгладнял за истински хубаво ястие.
Джинкс ме чакаше в едно от малките обособени за хранене пространства, сгушено в ниша, встрани от голямата зала. Диваните, фотьойлите и табуретките бяха облицовани с черна кожа. Обаче колкото и да ми харесваше обстановката, истинската атракция беше Джинкс. Разменихме си целувки по бузата, поръчахме питиета и веднага щом сервитьорът донесе коктейлите с текила, тя каза:
— Кажи ми нещо хубаво, Джак. Нощем броя овце, за да се приспя, а снощи стигнах няколкостотин хиляди.
Усмихнах се.
— Говоря сериозно. Двеста хиляди.
Пак се усмихнах и двамата се разсмяхме.
Беше минала почти цяла седмица, откакто Джинкс беше станала наш клиент и Круз, и Дел Рио бяха вложили доста време по случая й.
— Мисля, че имаме напредък — казах й аз.
Сервитьорът взе поръчката ни и като си тръгна, разказах на Джинкс за вечерта, в която Круз беше ходил в „Хавана“ и как двамата с Дел Рио бяха притиснали шофьора на лимузината по-рано този ден.
— Имаме идея как да намерим този Тайсън Кийс. Ако знае кой е убил клиентите на проститутките, ще го разберем.
— Защо Карън Ричи и Кармелита Гомес са скрили името му?
— Ричи се е страхувала от него. Както изглежда, Кийс е агресивен. Не знам защо жените се женят за такива мъже. Не разбирам и защо остават с тях.
— Моят съпруг също ме биеше — каза ми Джинкс. — Сложно е. Исках да ти разкажа за това.
— Разкажи ми.
Джинкс отпи от коктейла си. Каза, че иска да ми разкаже, но от изражението й разбирах, че й е трудно да намери думи за тази история. Затова просто седях до нея и изчаках да стане готова.
— Аз го убих. Искам да знаеш, че аз убих съпруга си.
Нямаше нищо в Джинкс Пул, което да ми навява мисълта „убийца“. Тя беше умна, спокойна и уважавана бизнес дама, а признанието й прозвуча неподправено, делово и невероятно.
Въпреки това й повярвах. И все пак шокът ме беше зашеметил… и не се постарах да го скрия.
— Джинкс, не можеш да ми споделиш, че си извършила углавно престъпление. Аз не съм адвокат, нито пък свещеник. Мога да бъда призован в съда и да ме принудят да свидетелствам.
— Дори аз не разбирам защо исках да ти кажа. Но усещам, че трябва. Искам да узнаеш за смъртта на съпруга ми от мен самата.
