— Храбра и благородна постъпка на наложницата, не мислиш ли? — Бека кимна едва-едва. Леля Ести въздъхна. — Всички трябва да правим жертви, за да помагаме на другите хора — каза тя успокоително. — Мъжете се жертват по време на война, а жените трябва да се жертват по други начини. Така са разпределени задълженията. А сега ни чака малка почерпка за разведряване. Донесла съм овесени бисквити. Момичета, може да си говорите.
Седяхме и хрупахме овесените бисквити.
— Не се дръж като бебе — прошепна Сонамит на Бека. — Това е само притча.
Бека сякаш не я чу.
— Аз никога, ама никога няма да се омъжа — промърмори тя едва чуто.
— Напротив, ще се омъжиш — възрази Сонамит. — Всички се омъжват.
— Не е вярно — каза Бека, но само на мен.
Няколко месеца след сватбата на Пола и баща ми у дома пристигна Прислужница. Казваше се Кайлова, защото името на баща ми е Командир Кайл.
— По-рано е имала друго име — каза Сонамит. — На друг мъж. Местят ги, докато не родят бебе. И бездруго са блудници, не им трябват истински имена.
Според Сонамит блудницата е жена, която е „била“ не само със съпруга си, а и с други мъже. Макар че ние не знаем какво точно означава, че е „била“.
Прислужниците в такъв случай трябва да са двойно по-големи блудници, отново според Сонамит, защото дори нямали съпрузи. Само че човек не бива да се държи грубо с тях, нито да ги нарича пачаври, съветваше ни Леля Видала и си бършеше носа, защото като изкупление те служат на обществото и ние трябва да им бъдем признателни за това.
— Не разбирам как блудниците служат на обществото — прошушна Сонамит.
— Заради бебетата — прошепнах в отговор. — Прислужниците могат да раждат бебета.
— И други жени могат — възрази Сонамит, — а не са блудници.
Вярно беше, някои от Съпругите също можеха и някои от Иконосъпругите: виждали ги бяхме с издути кореми. Много жени обаче не можеха. Според Леля Ести всяка жена искаше да има бебе. Всяка жена, която не е Леля или Марта. Защото, твърдеше Леля Видала, ако не си Леля или Марта, каква полза от теб, щом не раждаш?
Появата на тази Прислужница означаваше, че моята мащеха Пола иска да има бебе, защото не смята мен за свое дете — моята майка беше Табита. Ами Командир Кайл? Явно и той не ме смяташе за свое дете. Сякаш и за двамата бях станала невидима. Гледаха мен, но през мен и виждаха стената.
Когато Прислужницата влезе в домакинството ни, аз бях почти жена според разбиранията в Галаад. Бях се източила, лицето ми се беше издължило, носът ми също беше станал по-голям. Веждите ми бяха по-тъмни — не като косматите гъсеници на Сонамит или като тънките конци на Бека, а извити в полумесеци, и тъмни мигли. Косата ми се сгъсти и вече не беше сиво-кафеникава, а кестенява. Разглеждах със задоволство новото си лице в огледалото от всички страни въпреки предупрежденията да не проявяваме суета.
По-притеснителното беше, че гърдите ми се наляха и започнаха да ми поникват косми на места по тялото, за които не следваше да мислим много-много: краката, мишниците и онази срамна част с многобройни уклончиви названия. Случи ли се това на едно момиче, тя престава да бъде безценно цвете и се превръща в много по-опасно създание.
В училище ни подготвяха за тези неща — Леля Видала изнесе поредица неловки илюстровани лекции, които трябваше да ни информират за ролята на жената и нейния дълг по отношение на тялото ѝ, а също за ролята на омъжената жена, само дето лекциите не бяха нито особено информативни, нито успокоителни. Когато Леля Видала питаше дали имаме въпроси, ние нямахме, защото откъде изобщо трябваше да се започне? Аз исках да попитам защо нещата стоят така, но всъщност вече знаех отговора — такъв е Божият замисъл. Лелите винаги се измъкваха с това обяснение.
Очаквах скоро между краката ми да потече кръв, вече се беше случило на много от съученичките ми. Защо Бог не беше уредил нещата по друг начин? Той явно проявяваше специален интерес към кръвта, както узнавахме от откъсите на Писанието, които ни четяха: кръв, пречистване, още кръв, още пречистване, кръв, пролята да пречисти нечистите, макар да не бива да цапаш ръцете си с нея. Кръвта беше омърсителна, особено по отношение на нас, момичетата, но навремето Бог обичал кръвта да плисва по олтарите. Вече се беше отказал от тази практика — учеше ни Леля Ести — и бе заменил кръвта с плодове, зеленчуци, безмълвно страдание и добри дела.
Мен ако питате, тялото на зрялата жена е умело замаскиран капан. Ако има отвор, през него трябва да бъде вкарано нещо, а нещо друго трябва да излезе — същото важи за всякакви дупки: дупка в стената, дупка в планината, дупка в земята. Много неща могат да бъдат причинени на зрялото женско тяло, много неща можеха да се объркат с него, затова на мен ми се струваше, че ще е по-добре да не съзрявам. Чудех се дали да не престана да се храня, за да се съсухря, и наистина опитах за един ден, но толкова прегладнях, че изгубих решимостта си, отидох в кухнята посред нощ и излапах късчетата пилешко от супника.
