— Опитвам се да се сетя… сам ли си прехапах езика, когато ме изрита в лицето, или си го направила ти? — Шофьорът бързо ги стрелна поглед в огледалото.
Хийт каза:
— Искам да натисна криминолозите да изкихат най-после онзи доклад за дънките на Поченко.
— Не мисля, че нито съм се ухапал сам, нито пък ти.
— Токовият удар вероятно е забавил работата им, но и бездруго достатъчно се мотаха.
— Нещата се случваха бързо, и ако мога да добавя яростно.
— Обзалагам се, че тъканите съвпадат.
— Но човек би си помислил, че ще запомня такова ухапване.
— Майната му на записа от камерите, някак се е вмъкнал, обзалагам се. Зная, че си пада по противопожарни стълби.
— Много ли говоря? — попита Руук.
— Да.
След още две блажени минути без плямпане, Руук стоеше на тротоара пред сградата си.
— Когато си готов, отиди да ме чакаш в управлението. Ще се видим там, когато приключа с депото. — Той се намуси като изоставено пале и понечи да затвори вратата. Тя го спря и рече: — Между другото — да. Аз те ухапах.
След това затвори вратата. През задното стъкло го видя да се усмихва широко.
Детектив Хийт размаха значката си, за да влезе в депото и когато се регистрира, пазачът излезе от кабинката си и посочи микробуса на съдебната патология в другия край. Ники се обърна да му благодари, но той вече се бе прибрал и се охлаждаше на климатик.
Слънцето още се намираше ниско в небето, едва току-що се бе откъснало от върха на Джейвитс и вече хапеше врата на Хийт, докато тя се спря и пое дълбокия си, ритуален дъх. Готова да посрещне жертвата, тя пое покрай дългата редица прашни коли с надписи по предните стъкла. Микробусът на съдебните патолози и един от Криминология бяха паркирани до един от паяците, още стиснал в щипците си волвото зелен металик. Техници в бели комбинезони напрашаваха волвото отвън. Докато приближаваше, Ники видя на шофьорската седалка отпуснатото тяло на жена, чието теме се подаваше от отворената врата.
— Извинете, че прекъснах сутрешната ви тренировка, детектив. — Лорън Пери слезе от каросерията на микробуса си.
— Не пропускаш много, а?
— Казах ти, че Джеймисън Руук става. — Ники се усмихна и поклати глава. Беше спипана. — Е. ставаше ли?
— Доста много.
— Браво. Радвам се да видя, че се наслаждаваш на живота. Детективите току-що ми казаха, че по-предната вечер си имала близки срещи от третия вид.
— Да, след срещата ни в бара всичко тръгна надолу.
Лорън я доближи.
— Добре ли си?
— Доста по-добре от лошия.
— Това е моето момиче. — След това Лорън се намръщи и дръпна встрани яката на Ники, за да разгледа синината на врата й. — Бих казала, че са били много близки срещи. По-леко, а? Имам си достатъчно клиенти, ти не ми трябваш.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна Ники. — Така. Заради това ме измъкна от леглото, дано да си струва. По какво работиш?
— Джейн Доу. Както казах, открита от шофьора на паяка, когато оставил колата тук тази сутрин помислил, че е задушаване от жегата.
— Джейн Доу? В кола?
— Мда — нямаше книжка. Нито портфейл. Колата няма нито регистрация, нито табели.
— Каза, че си открила нещо, свързано с моя случай.
— Човек да не ти даде малко секс. Много си нетърпелива.
Ники повдигна вежда.
—
— Че и самохвалка. — Патоложката подаде на Ники чифт ръкавици. Докато ги слагаше, Лорън се върна в каросерията и излезе с прозрачен найлонов плик. Хвана единия му край с палец и показалец и го залюля пред очите на Ники.
Вътре имаше пръстен.
Пръстен с формата на шестоъгълник.
И съвпадаше с онези синини по тялото на Матю Стар.
И може би бе оставил онази драскотина на пръста на Витя Поченко.
— Струваше ли си да идваш? — попита Лорън.
— Къде го намери?
— Ще ти покажа. — Лорън върна пръстена в кутията с веществените доказателства и поведе Хийт към отворената врата на волвото. — Беше тук. На пода под предната седалка.
Ники погледна трупа.
— Пръстенът е мъжки, нали?
Патоложката я изгледа продължително, сериозно.
— Искам да видиш нещо. — Двете надникнаха през вратата. Вътре жужаха мухи-месарки. — Така, имаме жена, между петдесет и петдесет и пет. Трудно можем да определим време на смъртта без помощта на лабораторията, защото е престояла дълго на жегата. Моето предположение…
— Което винаги е почти изцяло правилно.
— Мерси… въз основа на степента на разложение, бих казала четири, до четири и половина дни.
— Причината?
— Дори предвид обезцветяването през последните няколко дни е доста очевидно какво се е случило. — Върху лицето на жената имаше плътна завеса от коса. Лорън я отдръпна с металната си линийка и откри врата.
Когато видя синините, Ники преглътна на сухо, спомняйки си своето собствено изпитание. Успя да каже само:
— Удушаване.
— Изглежда, от някого на задната седалка. Виж, ето тук са се сключили пръстите.
— Сякаш много се е съпротивлявала — рече детективът. Една от обувките лежеше счупена на таблото, от страната на жабката, а по глезените и пищялите й тичаха одрасквания и ожулвания, когато е ритала под кормилото.
— И, виж — продължи Лорън, — следи от пети ето тук, на предното стъкло.
— Мисля, че пръстенът принадлежи на удушвача. Сигурно е паднал в схватката.
