— Как си, Доне? — наведе се над нея Боряна. — Боли ли те нещо?
— Жадна съм.
Боряна мушна жилавата си ръка под тила й, надигна внимателно главата й и допря до устните й малка чашка:
— Ето ти водичка с лимонче.
— Къде съм? — каза по-ясно Дона. — С какво са ме облекли?
— С хартиена нощница. В тази болница така обличат пациентите… Педро те е докарал и ни се обади.
Дона отпусна безсилно глава на възглавницата и притвори очи.
— Защо съм тук? — прошепна тя. — Какво ми е?
— Ниско кръвно! — чу се над нея ясният смях на Боряна. — И анемийка. Всички други изследвания са ти като на двадесетгодишно момиче.
— Спомних си — промърмори сънено Дона. — Държах се с Пилар и Педро като глупачка! Ще ми бъде неудобно да ги погледна в очите!
— Ами, неудобно! — звънна отново смехът на младата жена. — И двамата са луднали по тебе! Аз много не им разбирам, но това ги разбрах: че каквото и да решиш да правиш, от днес нататък те застават зад теб и дъщеря ти!
Дона трепна, ококори очи и се надигна на лакти. Боряна скочи уплашено и я натисна безцеремонно по раменете:
— Чакай, де! Къде тръгна такава? До сутринта не трябва да мърдаш! След това се усмихна виновно и смутолеви:
— Хората ми поръчаха да не ти го казвам още, ама аз, нали съм яла кокоши крак!… Ще си имаш момиченце, Доне!
Олег се отпусна тежко на дивана и отпусна до него раницата с работните дрехи и личните си инструменти, с които винаги работеше:
— Съквартирантът ти да не спи още?
— Станал е — отговори Делян и погледна ръчния си часовник. — Отдавна. Събира последния багаж. Димитър, приятелят му, ще дойде всеки момент.
— Нова работа ли започват във Валенсия? — попита шепнешком Ервин и огледа с детско любопитство мрачното опушено помещение.
— Да, имат и работа, и квартира. Но няма да започнат веднага. Утре заминават за България… да занесат урната с пепелта на Чавдар.
Тримата замълчаха и сведоха глави.
Звънецът на входната врата иззвъня рязко и Делян скочи да отвори. Широкоплещестият, мустакат Вальо заемаше почти целия отвор, а слабичката Мартина беше кацнала в ръцете му като птиченце с вирната черна опашчица.
— Здравейте! — поздравиха и двамата на испански език. — Идваме на помощ.
Гласовете им прозвучаха като дует на саксофон и върбова свирка.
— И ви носим пържени мекици!
Опашчицата стъпи на пода, вдигна ръчички и сложи на масата голяма хартиена торба:
— От мама са. А кафето къде е?
— Ей сега ще го направя! — засмя се Делян и влезе обратно в кухнята.
— Жена! — врътна глава Олег, сложи момиченцето на коленете си и помилва щръкналата опашка. — Още щом дойде, въведе ред и дисциплина!
Вратата в дъното на коридора се отвори и Калоян излезе от нея, гол до кръста, с голям черен сак в ръка. Той поздрави кратко, остави багажа при другите чанти и раници, натрупани до външната врата и влезе обратно в стаята си.
Делян изнесе чашките с кафе, от които се вдигаше ароматна пара. Остави таблата на масата, седна на креслото и избърса челото си.
— Къде са боята и гипса? — прозя се сънливо Ервин, като прикри устата си с ръка. — Да минаваме всичко и да вървим на тази ваша река!
— Бре, че пъргав майстор се извъди! — измърмори Вальо под мустак на български език. — Кога стана калайджия, кога ти почерня…
Олег протегна широката си лапа и тупна боливиеца по слабото, жилаво рамо:
— Има време за всичко, приятелю! Летният ден е дълъг като година!
Калоян излезе от стаята, гладко избръснат, облечен в бяла спортна риза с къс ръкав и бежови памучни панталони.
— Защо ти е синьо тука, под очите? — щръкна любопитно черната опашчица — Ударил ли си се?
— Мартина! — смъмри я баща й.
— Остави я — усмихна се иронично Калоян. — Жена!… Досадница, като всички други!
Щипна детето за нослето и обърна посивялото си лице към Делян:
— В понеделник ще дойде хазяинът, да прехвърлите договора на твое име. Разбрах, че прекарваш и телефон.
— Да, телефон и интернет.
— Внимавай само какви съквартиранти ще намериш! Да не дойдат някои боклуци да станеш пишман!
Делян кимна мълчаливо с глава. „Само за няколко дни остаря с години… А косата му съвсем побеля.“
Звънецът на входната врата иззвъня силно и настойчиво. Мартина се шмугна между изправените мъже и я отвори широко. Дребничкият Димитър поздрави с кимване, прекрачи прага и се наведе над чантите.
— Е, момче! — протегна ръка мъжът. — Остани си със здраве!
— Всичко добро и на теб! — протегна младежът своята. — Желая ти здраве и късмет!
— Късмета съм си го видял! — поклати глава Калоян, метна раницата си през рамо и грабна два от саковете — Здраве дано има само някоя и друга годинка!
— Обличаме работните дрехи, момчета — наруши мълчанието Олег. — Да свършим, докато не е напекло!
— Тате, виж какво намерих в стаята на оня чичко!… Хубавата леличка! Която ми даде шоколада и ми нарисува „Спящата красавица“!
Опашчицата стърчеше възбудено, а слабите ръчички размахваха гланцирана цветна снимка и голям лист хартия, изписан от двете страни.
Ервин надникна любопитно и обърна снимката с лице към него:
— А, това е бременната жена от църквата!
