Олег протегна мълчаливо едрата си лапа, взе снимката и впери поглед в нея. Делян хвърли поглед през рамото му:
— Да, това е Дона. Видяхме я на църквата миналата седмица. Но тя не е бременна, заблудил си се.
— Кой, аз ли? — ухили се до ушите Ервин. — За тези неща аз…
Прехапа език, хвана се за лакътя и погледна под вежди към Олег.
— Сигурно съм се заблудил — измърмори той и разтърка енергично ръката си. Пръстите на този мечок бяха като клещи.
— Вижте, колко е красива! — трепкаше черната опашчица. — И какви хубави цветенца има около нея! Монголии!
— Наричат се магнолии — помилва я Делян и се обърна към украинеца: — Ще прибера снимката и писмото. Калоян сигурно ги е забравил!
Олег сложи ръка на рамото му, без да откъсва очи от слабото лице, което му се усмихваше тъжно на фона на отрупаното с цветове дърво:
— Не ги е забравил, приятелю! Оставил ги е!
Взе изписания лист от ръчичката на детето и го подаде на младежа:
— Преведи ми го на испански език.
— Не мога да чета чуждо писмо!
— Зная.
Делян се поколеба за миг, погледна украинеца в лицето и взе листа:
