В помещението доминираше супермодерен видео-пулт, на който петима оператори напрегнато следяха двайсет екрана с постоянно превключващи се изгледи от стотици камери, насочени към фоайетата, коридорите и игралните зали на казиното. Повечето бяха неподвижни, но във фалшивите тавани на игралните зали бяха скрити такива, които можеха да се насочват към всяка маса и ротативка по всяко време.
Мерит дръпна Младши настрани, за да не ги чуват операторите, и му изложи историята, която беше измислил, след като се върна в баровския апартамент на Уиър и установи, че младежът е изчезнал.
- Баща ти иска да наблюдаваме Уиър. Ако се опита да напусне хотела, трябва да му попречим. Ако позвъни по телефона, трябва да го подслушваме. Ако предаде нещо на някого, трябва да го вземем. Той е напуснал апартамента си преди около осем минути. Ние сме тук, защото сме го изгубили на първия етаж и чакаме системата пак да го засече.
Младши сви рамене.
- Съгласен.
Мерит се върна на видеопулта. Наблюдателният център автоматично проверяваше всеки сигнал с програмата за разпознаване на лица „Виизидж" с цел да засича известните измамници и виповете, а също да брои завръщащите се клиенти. По негово нареждане операторите бяха изключили автоматичната функция и софтуерът обработваше само първия етаж - кадър по кадър.
Преди пет минути системата беше проследила Уиър от апартамента му до игралния етаж и после го бе изгубила в оживената търговска зона.
Още пет минути и Младши започна да се изнервя от липсата на напредък.
- Сигурно вече е напуснал сградата.
Мерит инструктира операторите да обработят записите на всички входове в казиното от последните десет минути - дори служебните, които бяха недостъпни за посетителите, - като започнат с централното фоайе и главния вход, където чакаха таксита и лимузини и пристигаха гостите на хотела.
Програмата послушно започна да проверява всяко лице, наслагвайки отгоре чертички и точки, за да изолира конкретни черти, като сравняваше получения математически профил с извлечения от снимките на Уиър, направени за електронната карта за апартамента му.
Без резултат.
Мерит обаче не губеше търпение. Никой не можеше вечно да побеждава казиното. Дори Дейвид Уиър.
Днес надписът на тениската на шефката на екипа в Червения салон гласеше: „Какво точно от
Докато Кийша Харъл въвеждаше мястото, което ѝ беше дал, милиардерът наблюдаваше буквите, появяващи се в прозореца с надпис „Търсене" на близо триметровия екран. Не че някой от другите членове на екипа им обръщаше особено внимание. Франк, математикът с фланелената риза, подреждаше различни фигури от бонбонки „М & М" на масата за хранене. Двама се взираха в дисплеи, покрити с непонятни символи, докато другите четирима бяха потънали в компютърни игри, в които бронирани войници избиваха незащитени извънземни.
- Това ли е? - попита Кийша. - Тинтаджъл?
- Кота нула - потвърди Айрънуд.
- Добре, вероятният обхват на новия клъстер е над две хиляди и петстотин квадратни километра - съобщи тя. - Някаква конкретна причина да започнем точно от това място?
- Историческото му значение. Това е родното място на крал Артур. Така твърдят легендите. - Той добави последното изречение, за да не го направи тя.
Кийша се усмихна.
- Отварям сателита.
На главния екран се появи част от корнуолското крайбрежие. От виртуална височина около километър и половина изображението приличаше на пъзел, с два малки носа, разделени от залив.
- Диво и скалисто, шефе. Някакво конкретно място, от което да започнем?
- Руините на замъка.
- И къде точно са те?
- В източния край на най-западния полуостров, точно където се съединява с брега.
- Добре, отиваме там. - Кийша направи съответните манипулации с дистанционното управление.
Въздушният образ се уголеми и се центрира в току-що описания от Айрънуд район. Той видя бели правоъгълници - каменни стени, чиито силуети се очертаваха от сенки на фона на правоъгълна основа, също бяла, изпъкваща сред сухата кафява земя. Сателитната снимка беше поразмита от огромното увеличение, сякаш гледана само от стотина метра височина.
Кийша го стрелна с въпросителен поглед.
- В сравнение с някои от другите обекти тоя не изглежда достатъчно древен.
- И не е. Корнуолският граф построил замъка през хиляда двеста трийсет и трета. Но не забравяй каква е била тогавашната практика. Всяко следващо куче си е препикавало територията.
- Отдолу има нещо, така ли?
- Истинска палачинкова торта от пластове. Графът явно е знаел за легендите, че Артур произхожда от оня край, затова е издигнал замъка си в старомоден стил. Преди това там е имало келтска крепост или пък манастир... Нещо с религиозно значение. А още по-рано - римски обект.
Кийша вече беше поставила кръстчето на програмата върху руините на замъка и уголемяваше изображението, но спря.
- Търсим нещо в същия хронологически диапазон като другите обекти, нали? Девет хиляди години, плюс-минус?
- Така ми се струва. Защо?
- Морското равнище е било много по-ниско.
Айрънуд знаеше това.
